д-р Дориян В. Александров
В днешно време в Окинава и Япония могат да бъдат наброени над 30 различни стила в Карате, които се упражняват в стотици и хиляди школи не само в Япония, но и по целия свят. За отбелязване е обаче, че повечето от тези стилове се появяват главно след Втората световна война.
Оригиналните Окинавски стилове на Карате имат малко по-древна история и започват да се оформят след XIII век. По това време главно от остров Тайван, а също и от южните китайски провинции Фудзян и Чекиан идват много китайски преселници, които разпространяват различни стилове на У-Шу (Цюан-Фа). Тези стилове се обединяват със съществуващата от няколко столетия местна окинавска бойна система наречена "Те" (ръка), чийто техники били малко груби и нешлифовани. От тази комбинация се ражда системата То-Те ("Китайска ръка"), която по-късно бива преименувана в Окинава-Те ("Ръката на Окинава"). Окинава-Те се появява на сцената в следствие на историческите събития протичащи на остров Окинава през средновековието.
В 1481 година владетелят Хай Ши от окинавската династия Шо успява да обедини островите Рю-Кю в едно царство. За да си осигури управлението и да предотврати евентуални въстания и бунтове, той заповядва де се изземе всичкото оръжие от народа и със закон забранява неговото притежание.
В 1609 година Окинава става притежание на Япония и феодалните владетели от клановете Сацума и Шимазу отново забранили носенето на оръжие. Започнало така нареченото "катана гари" (лов на мечове), което се провеждало редовно и от населението било конфискувано всичкото оръжие. Тези ограничения разбира се не важали за въоръжените до зъби самураи, които при най-малко неподчинение, пускали в ход двата си меча! Това накарало селяните да усъвършенстват техниките на Окинава-Те по такъв начин, че да могат да се противопоставят с голи ръце и подръчни средства на самураите. Техният тренинг бил изключително суров и методичен и резултатите не закъснели. В единоборство с въоръжените до зъби самураи тренираните селяни винаги излизали победители. Надменните благородници бързо разбрали ползата от Окинава-Те и на свой ред също започнали да го изучават.
Освен техниките на голоръката отбрана, окинавците използвали като оръжие и редица селскостопански инструменти и предмети от бита. Тяхната находчивост и изобретателност превърнала тези предмети в страшно оръжие. По-късно уменията за боравене с тези инструменти - оръжия, били обединени в комплекс от техники и форми (ката) наречен Ко-Будо ("Старият боен Път"), които обикновено се изучавали като допълнение към техниките на Окинава-Те.
През XVII в. от Окинава-Те се оформят вече три големи школи - Наха-Те, Шури-Те и Томари-Те. тези три школи са под голямото влияние на китайските стилове и се явяват като трите стълба на окинавското Карате, от които са произлезли всички други стилове на Карате. Тези три групи стилове имат своите характерни черти, по които специалистите ги отличават един от друг.
Генеалогия на Карате разработена от един от учителите на автора - Роланд Хаберзетсер (8-ми дан Карате Годжу-рю - Шотокан-рю, експерт в У-Шу) и неговия учител Цунейоши Огура (10-ти дан Карате Годжу-рю, експерт в Тан-Лан-Цюан). Генеалогията е от книгата на Хаберзетсер - Habersetzer, Roland. Karate de la tradition, Amphora s.a., Paris, 1984.
Генеалогия на Карате според книгата на американския автор Хайнес "История на Карате".
Канрио Хигаонна - Кенсей ("Светецът на юмрука") (1851-1915г.) основател на стила Шорей-рю (Наха-Те).
Чоджун Мияги - създател на Годжу-рю.
Гоген Ямагучи-Котката (10-ти дан Карате Годжу-рю)
Сейкичи Тогучи (10-ти дан Карате Годжу-рю Шорейкан).
Окинавска школа по Карате Годжу-рю.
Каней Мабуни (10-ти дан Карате Шито-рю)
Каней Мабуни (10-ти дан Карате Шито-рю ) и Накахаши Хидетоши (5-ти дан Карате Шито-рю).
Каней Мабуни (10-ти дан Карате Шито-рю ).
Накахаши Хидетоши.
Уечи-рю: Историята на Камбюн Уечи
Камбюн Уечи е роден на остров Окинава на 5 май 1877 г. Семейството му живеело на село изключително скромно. Баща му бил много спокоен и благ човек и съседите често злоупотребявали с това. Младият Камбюн решил да се занимава с бойни изкуства и да стане силна и уважавана личност. На 20-годишна възраст заминава за Китай, защото не искал да бъде войник. Там, в провинция Фукиен, той се запознал с китайския майстор Дзоу Дзи Хе (Шу Ши Ва на окинавски). Роден в богатата фамилия Наню, Дзоу започнал да се занимава с бойни изкуства под строгия надзор на големия експерт от Южен Шаолин - майстор Дзоу Бей. После баща му построил специална зала и поканил известния учител Хе Кси Ди. Така Дзоу Дзи Хе станал негов ученик и тъй като имал способности, както и упоритост, за да ги развива, след няколко години овладял стиловете тигър, жерав и дракон. Прочул се най-вече с техниките на "желязната си ръка". Разказват, че можел да държи във въздуха двама души, при това с разперени ръце. Наричали го "вечната сила" или "даоиста от мон Ксюн", защото често носел расо като на даоистките монаси. Освен бойните изкуства той овладял и калиграфията, рисувал много добре и тези, които не го познавали като майстор, били чували за таланта му на художник. Та точно този човек приел Камбюн Уечи за ученик. За да изпита търпението му, майстор Дзоу показвал формите движение по движение и така минавали най-малко три месеца в овладяване на всяка една техника. С тези бавни, целенасочени и упорити занимания Камбюн развил феноменални силови възможности. Стилът на майстор Дзоу се наричал пангай ноон. Основавал се на техниките на борба на тигъра, жерава и дракона и включвал твърде малко удари със свит юмрук. Акцентувал на острите удари с китка, свит палец, отворена длан. Само с два пръста Уечи успявал да отстрани кората на дърво. Но неговата сила била в атаката с върха на пръстите на крака - едно изключително ефикасно оръжие. След десет години майстор Дзоу Дзи упълномощил Камбюн да показва неговия стил, което било безпрецедентен случай, чест, която рядко се оказвала на чужденец в Китай. След множество двубои, които трябвало да спечели, Камбюн най-сетне бил приет като равен.
Един ден негов ученик убил разбойник, който се опитал да го ограби и да отклони водата за поливане: тъмна и неясна свада между селяни. Камбюн Уечи бил строго порицан за тази смърт, тъй като трябвало да научи ученика си по-добре да контролира силата си.
През 1910 г., след като прекарал 13 години в Китай, Уечи се завърнал в Окинава.
Разказва се, че една вечер малко преди да замине, Уечи отивал при свои приятели, за да се сбогува, но по пътя бил пресрещнат от банда разбойници, чиито главатар бил експерт в бойните изкуства. Уечи учтиво им обяснил, че няма пари и че ще направят добре, ако го пуснат да си върви по пътя, но те поискали да му вземат дрехите. Уечи спокойно отвърнал, че това е невъзможно и думите му разгневили главатаря, който се хвърлил вбесен върху него, но Уечи го проснал мъртъв на земята само с едно рязко и силно забиване на пръстите в гърлото на нападателя. Като видели това, останалите разбойници страхливо се разбягали.
Славата на Камбюн Уечи била пристигнала преди него в Окинава. Но той отказал да преподава, станал фермер, оженил се и се заселил в северната част на острова. Той изневерил на своята затвореност един единствен път при една голяма демонстрация на бойни изкуства, където показал формата сейзан. Техниката му била чиста и точна, направо съвършена.
През 1921 г. Камбюн Уечи заедно с жена си и десетгодишния си син се преселил във Вакаяма, Япония. Там се запознал със сънародника си Рюю Томойозе, който знаел за миналите прояви на Уечи и му разказал, че една вечер го нападнали бандити и той не могъл да се защити. Камбюн му обяснил как да действа, но Томойозе искал повече подробности, докато накрая Уечи се съгласил и започнал да го обучава при условие, че не казва на никого нито дума. След двугодишни занимания, Томойозе успял да убеди Уечи, че неговото изкуство не бива да умира с него, а трябва да се разпространява и преподава. Накрая майстор Уечи отворил дожо във Вакаяма и през 1928 г. започнал да обучава сина си Каней. Малко по малко Каней приел наследството на баща си и продължил да преподава до 1940 г. в двете дожо - в Осака и Хюого.
През 1942 г. Каней Уечи се завърнал в Окинава и се срещнал със сина на Томойозо, Рюко, който бил овладял стила Годжу рю. Двамата заедно построили дожо на един хълм, където било показано Уечи рю. Днес това е световен център по този стил.
През 1947 г. Камбюн Уечи напуснал Вакаяма и се установил в Ишима, малък остров, разположен близо до Окинава. Починал на следващата година на 71-годишна възраст. Синът му Каней го наследил.
Уечи рю е създадено през 1933 г. Каней малко по малко го популяризирал и модернизирал, без обаче да изневерява на духа, заложен в този стил. Баща му Камбюн показвал три форми: санчин, сейзан и сансерю. Каней създал нови - бунсай и въвел кати. Ето осемте съвременни кати в последователността, в която се показват: санчин, каншива, каншу, сечин, сейзан, сейрю, канчин и сансерю. Санчин е най-важната форма, която се изпълнява с отворени ръце и се нарича още "най-простата и най-сложната, началото и края". Това е форма на динамично напрежение, която формира, подсилва и стяга всички мускули на тялото.
Каней Уечи (10-ти дан Карате Уечи-рю)
Сенсей Шимабукуро (7-ми дан Карате Уечи-рю) тества стойката на ученик. |
Сенсей Шимабукуро - закалка на ръцете. |
Марк Стюарт; в бяло (4-ти дан Карате Уечи-рю).
Уечи-рю: майстор Киохиде Шинджо
Киохиде Шинджо е един от най-уважаваните kаратисти от остров Окинава. Той спечели през 1973 г. първият шампионат на острова в борба и с правила, близки до тези от киокушинкай (позволен КО на тялото), 7-ми дан Уечи рю, технически директор на общо Окинавската карате - до федерация. Майстор Шинджо се занимава с карате от 31 години. Известен е със зрелищните си демонстрации - чупене на бейзболна бухалка с ръка (от китката до лакътя) или пък удар с пръстите на крака.
Историята на бойните изкуства преминава през няколко митични места като например храма в Шаолин. Естествено и Окинава е неотделима част от тази история. Малкият остров с приблизителна дължина 120 км и ширина 30 км. е разположен между Китай и Япония и е бил люлката на карате преди неговото въвеждане в Япония през 20-те години на нашия век. Бойното изкуство от Окинава се преподавало в университета и с времето се развило и усъвършенствало, като за това най-вече спомогнала появата на състезания. Но в архипелага Рю-Кю все още се практикува старата форма на това изкуство, наследена от майсторите Итоцу, Фунакоши, Мабуни и Мияги - бащите на модерното карате. И ако трябва да се определи един стил, възможно най-представителния и показателен за това какво е представлявало карате през 19-ти век, то без съмнение е Уечи-рю. Сега ви представяме един от най-изявените каратисти на Окинава - майстор Киохиде Шинджо. Започнал да се занимава с карате на 10-годишна възраст, което прави 31 години всекидневни тренировки... Висок е 1,90 метра и става известен през 1973 г., Когато спечелва шампионата по кумите на остров Окинава в големия турнир по карате-до на острова. Но като се има предвид, че на този малък остров има повече от 200 доджо и че там момчетата тренират карате, така както при нас футбол, започвайки още от училище, не е трудно да се разбере, че става дума за необикновено спортно постижение. При това състезанието се е състояло на К.О., с позволени удари по тялото и лоу кикс (ниски удари с крак)... Освен всичко друго майстор Шинджо е уважаван експерт и изпълнява длъжността технически директор на Карате до федерацията в Окинава.
Майстор Шинджо има доджо в кадена и е наследил баща си, който също е бил учител по карате. Подобно на повечето инструктори от Окинава, Киохиде не живее от карате, по професия е инженер. Тренировъчния му ден започва с курс за деца. Ката, после спаринг с протектори (ръкавици и нагръдник). Малчуганите се занимават с много ентусиазъм. Вечер са тренировките за възрастни. Включена е цялата база на Уечи-рю.
майстор Киохиде Шинджо
Работата по стягането на мускулите на ръката (от китка-та до лакътя) или коте-китай е задължителна част от всеки курс по Карате.
Наоюки Огия (4-ти дан Карате Итосу-рю) и Тецуо Ватанабе (6-ти дан Карате Итосу-рю).
Фунакоши Гичин създателя на Шотокан-рю.
Шочин Нагамине (10-ти дан Карате Шорин Мацубаяши-рю).
Към 1900г. изучаването на Окинава-Те се систематизира и започва да се преподава в училищата на Окинава като физическа култура. Това става под ръководството на двамата главни експерти Анкох Итосу (от Шури-Те) и Канруо Хигаонна (от Наха-Те), които създават двата класически стила на Окинава-Те - Шорин-рю и Шорей-рю. По това време при тях се обучават бъдещите майстори от голямата плеяда, които изнасят тяхното изкуство извън Окинава: Гичин Фунакоши, Кенуа Мабуни, Чоджун Мияги, Чотоку Киан, Чоки Мотобу, Уден Яхико, Чоджо Огусуку и Тояма Канкен.
Излизайки извън острова, оригиналният окинавски стил се пречупва според разбиранията на гореспоменатите майстори и се появяват различни школи и стилове, чрез които това изкуство постига един изключителен успех в Япония.
Между 1902 и 1903г. термините "Те", "То-Те" и "Окинава-Те" били заменени с думата Кара-Те ("Празна ръка"), който термин се използва и до днес за окинавския боен метод. Трябва да отбележим обаче, че съществуват големи разлики между окинавското Карате и онова Карате, което се практикува в Япония. Тези разлики идват главно от различната концепция за бойното изкуство.Японското Карате до голяма степен се е обезличило от развитието му като чиста спортна дисциплина. За разлика от него окинавските стилове са запазили традиционните методи за подготовка, което ясно се вижда от разликите в качеството на техниките и връзката им с традиционните оръжия от арсенала на Ко-Будо. Освен това в тези стилове са се запазили и различни бойни техники на хвърляния, ключове и захвати, които не се прилагат при състезателните стилове.
Секретни техники от древната китайска книга "Бубиши" (на яп. "У Пей Чи") на Мао Юани (1621г.). Окинавски вариант на "Бубиши" се различава от континенталния и е донесен на острова от майстор Канрио Хигаонна. В книгата основно се излага системата на Фукиенския "Бял Жерав" (Пай-Хао-Цюан). Така или иначе "Бубиши" става част от "тайната съкровищница" на Окинавското Карате. Илюстрациите са взети от книгата на Uechi & Takamiyagi. "Okinawan Karate-Do".