Син И Цюан | Ба Гуа Джан | Тай Дзи Цюан

Син И Цюан

     Историческите хроники сочат за създател на прототипа на Син И Цюан генерал Юе Фей или Юе Уму /1103-1142г./. Негов наставник в бойните изкуства е майсторът Чжоу Тун от Шанси, добре известен със своята школовка в манастира Шаолин.
     Получавайки званието "юан-шуая", Юе Фей оглавил армията и въвел желязна дисциплина. За целите на ръкопашния бой той внедрил нов стил на У-Шу, наречен на негово име Юе Шан Шу /"стоварващите се ръце на Юе"/. От този стил по-късно произлизат три други стила: Ин Джао Кунг /"изкуство на орловите нокти"/, Фан Зи Цюан /"бокс на непрекъснатите атаки"/ и Син И Цюан. Не е известно кога точно е създаден Син И Цюан, нито кой е създателят му. Предполага се, че този стил е създаден от членовете на тайния даоски съюз "Белият Лотос", който се борил срещу монголската династия Юан /1260-1368г./, завладяла Китай.
     В тази епоха на национален гнет, с чувство на гордост китайците черпили духовни сили от трактатите на Конфуций, Лао Дзъ /Боян/, Ле Дзъ, Чжуан Дзъ и ученията на Бодхидхарма /Та Мо/. Засиленият интерес към даоската философия довел до широкото разпространение на вътрешните стилове на У-Шу от бранша на У Дан Пай /"Школа от планината У Дан"/, като Шан У /"благородно оръжие"/, Тай Дзи Цюан/"Юмрукът на Великия Предел"/, Ба Гуа Джан /"Дланта на 8-те триграми"/ и Син И Цюан.
     По време на въстанието "меките" вътрешни стилове от типа на Син И Цюан успяват да си пробият път и да се наложат над "твърдите" външни стилове от типа на Шаолин Цюан /"Шаолин бокс"/ и монголски бокс, доказвайки на практика своята стойност в реалния бой, както с оръжие, така и без него.
     За баща на модерния Син И Цюан е признат майсторът Чи Лун Фен от Шанхай, който живял в периода на късната династия Мин /1368-1644г./ и ранната Цин /1644-1911г./.Той практикува бойните изкуства от ранното си детство и постига големи успехи в употребата на копие.
     Този факт е важен за отбелязване, тъй като техниките на Син И Цюан до голяма степен са адаптирани към боравенето с копие. Експерт в боравенето с копие е генерал Юе Фей.
     В периода между 1637 и 1661г. Чи Лун Фен се скита из планините Чунг-нан в провинцията Шанси, за да издирва майстори по У-Шу. Случаят го среща с даоския алхимик Чи Чи Хо, който го учи на Син И Цюан. По-нататък традицията на изкуството била продължена от двама известни ученици на Чи Лун Фен - Цао Чи У от провинцията Шанси и Ма Суе Ли от Хонан. Трети клон на школата в провинция Хъбей от майстора Ли Нен Ян. Методите на тези три школи се различават, но прнципите им са еднакви, като за ортодоксален се смята стилът на Шанси. Освен него днес се срещат: "естествения" стил на Уан Сян Чай наречен Да-Чен Цюан /"Великото боксово постижение"/, синтетичния стил на Сун Лу Тан, И Цюан /"Волеви бокс" или "Бокс на разума"/, Син И Лю Хъ Цюан /"Форма на шесте комбинации на боксиране със съзнанието"/, Тай И Цюан /"Бокс на великия разум"/, Сан И Цюан /"Бокс на трите хармонии"/ и други. Всички тези стилове и подстилове могат да бъдат класифицирани към трите основни бранша на Син И Цюан: ортодоксален стил, естествен стил и синтетичен стил.

     Син И Цюан има своите легендарни личности, които са прославили имената си в света на бойните изкуства.

Генеалогично Дърво на Син И Цюан

Юе Фей /11-3-1142г./
|
Чи Чи Хо /1600г./
|
Чи Лун Фен /1600г./
Цао Чи У /Шанси/ <--------|--------> Ма Суе Ли /Хонан/
| |
Тай Лун Пан Ма Сан Юан
| |
Ли Нен Ян /Хъбей/ Май Шан Ту
| |
Куон Юн Шен /? - 1908г./ Ли Цун И /ортодоксален стил/ /1847 1921г./
| |
Сун Лу Тан /синтетичен стил/ /1861 - 1933г./ Уан Сян Чай /естествен стил/
| |
| Уан Сиан Дзай /1885 - 1963г./
| |
Чан Чао Тун /1859 - 1940г./ ---------------> Уан Шу Чин /1889 - 1981г./

     Основни части на Син И Цюан:
1. Позиция Сан Ти Шъ - "Позиция на трите същности". Базова форма за отработване на всички принципи и медитативни упражнения.
2. У Син Цюан - базови форми и принципи на 5-те елемента.
3. Ши Ър Син - базови форми и принципи на дванадесетте животни.
4. Неканонични удари - удари с глава, рамо, предмишница, коляно и други.
5. Комплекси в начално, средно и високо ниво, единични форми, форми за двама.
6. Работа с различни видове оръжия.
7. Принципи на водене на боя. Психологическо въздействие над противника.
8. Философски принципи на "бойния" морал, принципи на взаимоотношения с хората, поддържане на традициите в школата.
9. Ней Гун - "вътрешна работа", достигане на майсторство в контролиране на Ци. Принципи на регулиране на съзнанието, медитация, контролиране на излъчваната сила, твърд и мек Ци Гун.
10. Спомагателни практики - хранителни навици, режим на тренировките, ритмология, лечебни балсами, масажи и др.

Тази схема е примерна. В действителното обучение тези части са взаимно преплетени.

     В чисто техническо отношение Син И се отличава от другите стилове на У-Шу - движенията са максимално събрани и икономични. Тук не трябва да има нито едно излишно движение, дори и размахване на ръка. Сбитостта на стила се изразява в това, че всички части на тялото се събират в енергийния и физическия център на тялото - Тан Тиен. В този стил практически няма широко отворени движения, както в Тай Дзи Цюан и Чан Цюан /Дълъг Юмрук/.Майсторите учат, че боецът трябва да се хвърля напред както "катапулта изхвърля снаряда си". Именно това е усещане за внезапно изстрелване, което присъства при всички приоми на Син И. Всички движения трябва да бъдат координирани - това произтича от вътрешната съгласуваност на целия организъм, съответстваща на сърдечния ритъм. Всеки приом има открита и закрита фаза, които отговарят на вдишването и издишването, концентрацията на Ци и нейното излъчване при удар. Повечето удари се нанасят в уязвими точки - сърдечна и коремна област, гърло, уши, слабини. Широко се използват удари с крака в корема, слабините, краката, подсечки.
     Философията на Син И е свързана с древните китайски учения - Даосизъм, Конфуцианство и Чан /Зен/ будизъм. Основен отправен пункт е Даоското учение за Петте първоелемента в природата - У Син /дърво, огън, земя, метал, вода/, които взаимно се пораждат и взаимно се противопоставят /контролират/ един друг.
     Всяко действие в Син И може да се разглежда и като бойно, и като психомедитативно. Приложението на техниките на този стил изисква добро познаване на меридианите на тялото и основите на традиционната китайска биоенергетика. Благодарение на това Син И Цюан развива адаптационните, енергийните и умствените възможности на човека.

Начало

Ба Гуа Джан

     Едва ли друго бойно изкуство е толкова красиво и загадъчно, колкото Ба Гуа. Красотата извира от елегантните пози и от грациозните и плавни движения, а загадката е в мощната и ефективна техника, скрита в красивите движения. При Ба Гуа силата е по-прикрита отколкото при много други стилове. Силата на Ба Гуа е огромна и може да бъде крайно разрушителна ако е приложена майсторски. Силата на Ба Гуа идва от употребата на вътрешната енергия и духовно израстване, а също и от използване силата на противника или противниците.
     Ба Гуа Джан е един от малкото стилове на У Шу, който е изцяло даоистки по произход. Името му е взето от китайската философска класика т.нар. "И Дзин" ("Книга на промените"), почитана в еднаква степен както от даосите, така и от конфуцианците и будистите. Теориите на Ба Гуа са основани на тази класика.
     Както в случая с текстовете на "И Дзин", теорията и практиката на Ба Гуа по подобен начин е свързано с постоянно извършващата се промяна, космическите сили, естествеността и енергията. Практикуващият е съсредоточен най-вече върху енергията (Ци).
     Поради факта, че при Ба Гуа вниманието е насочено главно върху енергията, нейният обект на концентрация са противниковите действия и движения, а не самият противник. Атаката се улавя като единна вълна енергия, а не като атака с крак или ръка. Ето защо оригиналната Ба Гуа няма установени форми или рутинни движения. Тя по скоро учи на техники и тяхното прилагане. Ба Гуа бива практикувана чрез долавянето на заобикалящата ни енергия и извършването на съобразени с нея движения.
     Ба Гуа Джан е създаден за борба с много противници и практиката доказва неговата ефикасност. От техниките на ръцете 90% представляват вариации на отворената длан; този стил е изпълнен със скрити ритници, подсечки с крак, хвърляния, техники от типа Чин На, както и многобройни удари с лакът, рамо, коляно и хълбок. Това е най-комплексният от всички вътрешни стилове и според някои автори, като Мантак Чия например, достига най-висшите нива на енергийна работа (Ци Гун) наред с даоската езотерична йога.
     Историята на Ба Гуа е забулена в тайнственост. Всъщност до 1875г. този стил никога не е бил демонстриран на широката публика и се е практикувал само в тайни общества.
     Историците и досега водят спорове кога точно се е зародил стилът Ба Гуа Джан. Някои смятат, че Ба Гуа е възникнал първоначално в манастира в планината У Дан (Провинция Хъбей) през ХІІІ-ХІVв. Други считат, че тези стилове са се появили като концепция далеч преди новата ера заедно с Ци Гун, Дао Ин, Чжен Цзю и други методи за вътрешна работа с енергията (Ней Гун) и духовното развитие (медитацията). Така или иначе, създателят е неизвестен и времето за появата на Ба Гуа трябва да бъде отнесено може би към епохата на митичния Жълт император - Хуан Ди (2698-2598г. пр. н. е. ).много историци на бойните изкуства изтъкват, че Ба Гуа е създадено в дълбока древност, още преди 5000 години, около 2953 - 2838г. пр. н. е., когато император Фу Си първи употребява този термин.
     Един от най-интересните браншове на Ба Гуа води началото си от великия майстор Тун Хай Чуан (1798 - 1882г.). Той първоначално изучавал Ло Хан Цюан (Бокс на будистките архати), а впоследствие се срещнал с даоския наставник Пи Чен Ся от провинция Анхуй, който го посветил в секретите на Ба Гуа. Тун обогатил тази техника с движения, които изучил от други двама даоски монаси - Го Юан Цзи (с прозвището "Желязната тояга") и Тун Мин Лен. Като обединил знанията, получени от тях, създал направлението на Ба Гуа Джан, което е най-популярно днес.
     Ба Гуа Джан възприема идеята за промяната и я прилага под формата на упражнения, атаки и защити. Упражненията водят не само до победа в боя, но и до промени в начина на мислене, промени във физическата и енергийната структура на тялото и т.н.
     Основен отправен пункт на И Дзин са осемте мистични триграми, наречени Ба Гуа, които изразяват взаимоотношенията и промените между трите сили в природата - земята, човека и небето. Чрез осемте триграми се отразява динамиката на процеса възникване, битие, изчезване, като на практика могат да се опишат непрестанните промени, които съпътстват живота и материята.
     Ба Гуа Джан изцяло почива на принципите, заложени в "И Дзин". Така съгласно осемте триграми всичко в Ба Гуа е поставено по осмици - осем посоки, осем вида длани, осем сили, осем съединения, осем стъпки, осем форми и т.н.
     В бойната стратегия се набляга на кръговите движения. И стъпките, и движенията са циклични, въпреки че движенията като отстъпване, неутрализиране, прилепване и увиване, се използват, те са максимално адаптирани към кръговите движения. Първо се използват кръговите движения за защита, последвани от кръговите движения за атака, с изкореняване на противника и неговото хвърляне. Трябва да се отбележи, че кръговото движение на тялото е обединено с кръговото движение на дланите.
     При ходенето по кръга движенията често напомнят поведението и духа на животните.
     В Ба Гуа Джан има осем базови движения, чиито варианти и изменения като се комбинират образуват безкрайно множество от възможности. Включва се и ползването на точкови техники и техники на фехтуване с различни видове оръжия. В Ба Гуа има голямо разнообразие на традиционни оръжия, които правят системата комплексна и цялостна. Изхождайки от характеристиките на стила, бързите въртения на Ба Гуа правят използването на оръжията крайно смъртоносно. Работата с традиционните оръжия до голяма степен се доближава до техниките с гола ръка и почива на същите принципи, тъй като оръжието се явява само продължение на ръката. Понеже формите с оръжия са развити и комплексни, те не винаги следват кръга. Затова ниво е казано, че кръгът следва ученика, точно както ученикът следва кръга.
     По-важните Ба Гуа оръжия са: голяма Ба Гуа сабя, Ба Гуа игла, секира "Север-Юг" (меч "Слънце-Луна" или сабя полумесец), лакътни ножове, къса и дълга тояга, двуостро копие, меч, алебарда, обръчи "Огън и Вятър" и други.
     Поради стратегията и тактиката си стилът Ба Гуа Джан е ефективен във всички дистанции. Поради постоянното координиране на стъпките по кръга с техниките, ударите с крака се използват по рядко. Вместо това се набляга на устойчивата и бърза походка.

Начало

Тай Дзи Цюан

     В наши дни Тай Дзи Цюан се е развивало в няколко клона и се радва на огромна популярност сред практикуващите бойни изкуства. От него се интересуват също и хора, занимаващи се с медитация, упражнения за здраве и други психо-физични техники, познати като Ци Гун.
     Онова, което прави Тай Дзи Цюан особено привлекателно за широката публика, е уникалната му бойна техника, цялостност на системата и лечебните му аспекти. Движенията на Тай Дзи Цюан нямат начало и край - те са хармонични, цялостни и завършени. Тази завършеност, окръгленост и спираловидност на движенията дава възможност на практикуващия да отразява всякакви атаки, без да влага излишна физическа сила. По този начин той може да се защитава и напада едновременно, без да е необходим отчетлив преход между двете действия.
     Мнозина, дори и от практикуващите Тай Дзи Цюан си задават въпроса как подчертано забавените движения на Тай Дзи при изпълнение на формата може да се използват в боя. Майсторите не говорят много по този въпрос, но е известно, че бавният начин на трениране води до появата на свръх бързина, което е характерно за У Шу. Това е свързано с култивиране на вътрешната енергия Ци и методите за излъчване на вътрешната импулсна сила - Дзин.
     Чен Чан Син е оставил един секретен ръкопис "Принципи на военното изкуство":"….Главната заповед гласи: ударът идва от съзнанието, юмрукът се направлява от волята."
     Съзнанието И и Ци действат заедно, четирите крайника са координирани; краката не губят опора; в обръщанията и завъртанията се запазва устойчивостта. Горе, средата и долу - навсякъде единната Ци е спокойна; тялото, ръцете и краката се движат по линии, отмерени сякаш с ъгъл и отвес; не се нанасят удари напразно; ръцете не се вдигат и свалят без цел, духът изцяло присъства в преживяването.
     Древните са казали: "Умей да отстъпваш, умей да напредваш, умей да бъдеш мек и твърд, бъди устойчив като планина, неизчерпаем като Небето и Земята, непостижим като действието на стихиите, преизпълнен изцяло като съкровищата на вселената, безбрежен като четирите морета, просветен като сиянието на всички светила."
     Главната заповед гласи: да се възприеме метода е леко, да се премине нататък е трудно. Но да се премине отвъд метода - това е най-важното…"
     Тай Дзи е синтез на човешкото могъщество и дух, което се овладява с разбиране на природните закони. Всички неща и природни явления са следствие на взаимодействието на двете космични сили Ин и Ян, които са сътворили Вселената. Ин и Ян са двете части на едно нещо или явление в хармонично единство. В човека това са тялото и разумът, в годината - годишните времена, в денонощието - денят и нощта. Те са във всичко, от семената до плода, а в човека от раждането до смъртта. В Тай Дзи това са отворените и затворените движения, ръцете и краката, движението и покоят. Ако нападението е твърдо (Ян), защитата трябва да бъде мека (Ин) и обратно. За да се овладее това изкуство, трябва да се разбере хармонията във вселената. Цялата система на Тай Дзи е изградена върху "13-те действия", наречени още "8 врати" (Па Мен) и пет стъпки (У Бу). Всички техники на Тай Дзи са формирани на базата на тези действия и могат да бъдат анализирани чрез тях.
     Първите четири действия - Пен (защита), Лю (отвеждане), Дзи (натискане напред) и Ан (бутане) са разположени по посоките на света. Вторите четири действия Цай (дърпане надолу), Лие (разцепване), Джоу (удар с лакът) и Као (удар с рамо) са разположени в междинните посоки на компаса.
     Петте основни стъпки на Тай Дзи - Дзин (движение напред), Туй (движение назад), Гу (завъртане на ляво), пан (завъртане надясно), Дин (централна позиция), отговарят на петте първоелемента У Син - метал, дърво, вода, огън и земя. Движението трябва да бъде гъвкаво и променливо т.е. да се редуват движения напред и назад. Преди всичко движенията трябва да наподобяват движенията на котка.

Начало