Уин-Чун-Кюн - тайното оръжие на монасите от Шаолин

д-р Дориян В. Александров


     
І. История на Уин-Чун-Кюн

     Историята на популярния днес стил на У-Шу Уин-Чун-Кюн (Юн-Чун-Цюан - "Бокс на слънчевата пролет") е тясно свързана с манастира Шаолин и тайните общества борещи се срещу чуждата манджурска династия Цин (1644 - 1911г.). След падането на предишната династия Мин много бегълци от императорския двор - висши сановници и военни бягат на юг и голяма част от тях се укриват в големите манастири, в това число и в известния манастир Шаолин (пров. Хенан). Завладяването на страната от манджурците не става от веднъж, а в продължение на дълъг период от време, което дава възможност да се организират редица огнища на съпротива срещу нашествениците и тайни центрове за подготовка на специалисти в бойните изкуства и инструктори. По това време манастира Шаолин и филиалите му (над 10 на брой) имат изградена мрежа от тайни школи, която става гръбнак на съпротивителната организация известна по-късно като "Триада" (Хунг - виж статията "Тайните общества в стария Китай"; в сайта). В Шаолин и другите манастири тайно се подготвят инструктори в бойните изкуства, които да обучават въстаническите отряди и войски срещу манджурците. Съзирайки опасност в изучаването на древните бойни изкуства централната власт, която още не е укрепнала и стабилна се стреми да ги ограничава и забранява. През 1729г. императорът издава декрет за забрана обучението по У-Шу, но шаолинските монаси пренебрегват декрета и тайно продължават да обучават специалисти. По това време се е следвала пълната програма на Шаолин-Цюан за обучение в бой с оръжие и с голи ръце. От оръжията се изучавал почти целия арсенал от "18-те класически оръжия", с особен акцент на тоягата (също дву и трисекционната тояга). Обучението било дълго и тежко (виж книгата "Традиционен Шаолин Цюан", том І, от същия автор; ИК "Златен Дракон", София, 1999г.) и траело не по-малко от 15 години. Нуждите от инструктори за въстаническата армия били големи и затова било взето решение от Висшия съвет на Шаолин, да се разработи нов стил, който да е ефикасен и да може да се изучи в съкратени срокове в рамките на 5 - 7 години. Това решение било продиктувано също от обстоятелството, че предатели-ренегати от манастира обучават на традиционния Шаолин-Цюан манджурските войски. Новият стил на Шаолин-Цюан трябвало да бъде разработен в пълна тайна от петима грандмайстори в една уединена зала на манастира, която била наречена Уин-Чун ("Слънчева пролет" или в преносен смисъл "Надежда за бъдещето"). Петимата експерти били: монахинята Нге Муй (Мо Муй), Бак Мей ("Беловеждия"), Фун Дотак, Мяо Хин и Джии Син (Джии Шинсимси). Те започнали да разработват новия стил Уин-Чун-Кюн (Юн-Чун-Цюан - "Боксът на слънчевата пролет") и завършили в срок своето дело, но за съжаление не успели да обучат хора в новия перфектен стил. Предателя-ренегат Ма Линър издава заговорниците на манджурските власти и в 1768г. след тежка обсада на манастира от правителствените войски той пада, като бива запален и разрушен, а голяма част от монасите избити. Все пак една част от монасите-воини и членове на императорската фамилия, и висши военни успяват да пробият обсадата и да се спасят бягайки на юг. Сред тях били и петимата експерти участвали в създаването на Уин-Чун-Кюн (съкратено Уин-Чун), наречени по-късно "петимата мъдри" или "петимата преподобни старейшини". Говори се, че всеки един от "петимата старейшини" бил специалист в една дисциплина, която владеел до съвършенство - Мяо Хин бил ненадминат в "пеперудовите ножове" (барт чам дао), Джии Син в боя с тояга, Нге Муй - в боксовото изкуство (цюан-шу) и т.н. Бягайки на юг те се разделили - един отседнал в планините Ъмей в Съчуан, друг се установил в южния шаолински манастир във Фукиен (Фудзян), трети отишъл в Удан, четвърти станал странстващ монах, а монахинята Нге Муй отишла в "Храма на Белия Жерав" в планината Тай Люн (Чай Ха) намираща се между южните провинции Съчуан и Юннан. Членовете на императорското семейство също отишли на юг и там станали известни като хакка ("северни гости") и с тях се свързва един стил на У-Шу - Чжоу-Гар(Дзя)-Тан-Лан-Цюан (южен стил на богомолката), който има генетична връзка с Уин-Чун.
     По всяка вероятност бегълците от северния манастир Шаолин са продължили връзките помежду си като се има предвид широката мрежа на тайните общества свързани с "Триадата" и опорните пунктове създадени в манастирите. Така или иначе историята мълчи по този въпрос, но за нас е важно да знаем, че произхода на стила Уин-Чун е свързан с традиционния Шаолин-Цюан и южните му направления като по тази линия има преки връзки с някои от тези стилове, както ще видим по-нататък.
     Нге Муй продължила да усъвършенства създадения в Шаолин нов стил. Тя била експерт в боя върху дървени стълбове (мей-хуа), който бил особено популярен и труден в манастирската школа. Монахинята разработва "мекия и твърдия" методи на Шаолин като включва редица принципи за използване силата на противника, централната линия за защита и атака, генериране на "къса сила" от лакътя и китката, работата на поясницата и др. До някои полезни идеи по стила Уин-Чун, монахинята достигнала след като веднъж случайно наблюдавала в гората схватка между лисица и жерав. Лисицата тичала в кръг около жерава и се опитвала да го захапе, разчитайки на бързината и хитростта си. Обратно на това жеравът стоял спокойно в центъра на кръга и движенията му били много пестеливи и икономични. При всеки опит на лисицата да го захапе, той отбивал нападението с крилото си и моментално нападал с острия си клюн напред. Така той се бранел и атакувал едновременно… Тази стратегия и тактика Нге Муй прилага и в новия стил. Тя измисля 12 техники за ръцете прилагани централно, отляво и отдясно; правейки 36 движения, към които се добавили високи, средни и ниски приложения, правейки 72 движения. Именно вариантите на тези 72 движения се интерпретират във формите (таолу) на Уин-Чун.
     Така Нге Муй оформила окончателно стила към края на ХVІІІ век. По това време съдбата я среща с едно младо момиче, известна по-късно с името Им Уинчун, дъщеря на Им Ии, който бил бивш възпитаник на манастира Шаолин. Така от малка Им Уинчун изучавала традиционния Шаолин-Цюан. Тъй като Им Уинчун била красива девойка, местният гангстерски главатар Вонг-Тигърът искал да я вземе като наложница без нейното съгласие. Научавайки за това монахинята Нге Муй я поема под своя закрила и започва да я обучава в новия стил на У-Шу, като девойката получила от него и новото си име - Уин Чун (Уинчун). След години на интензивно обучение при своята наставница, Им Уинчун обикаля из цял Китай и участва в схватки на професионални турнири (лей-тай) по У-Шу, като нито веднъж не загубва битка. Така тя се запознава със своя бъдещ съпруг Люн Бокчо, който също бил майстор на У-Шу, и на когото тя преподава своя перфектен стил - Уин-Чун.


Генеологично дърво на Уин-Чун-Кюн от Нге Муй (нач. на XVII в.) до наши дни


     Техниките с "пеперудовите ножове" (барт-чам-дао) биват включени в стила когато Им Уинчун и Люн Бокчо се срещат с Мяо Цуйхуа (дъщеря на монаха Мяо Хин - един от "петимата мъдри").
     Люн Бокчо обучил в Уин-Чун Люн Ланкуай, а негов ученик станал Вонг Вабо - член на една оперна трупа пътуваща с лодка (сампан) по реката и известна като "Червения Джунк" (Червената Джонка). В трупата имало един актьор Люн Иитии (Люн Иитей), който пък бил изучил техниките на дългата тояга от готвача на корабчето, който се оказал монаха Джии Син (другия от "петимата мъдри"). Вонг Вабо и Люн Иитии обменят своя опит в У-Шу и така системата на Уин-Чун започва да се комплектова и да добива един по-завършен вид, включвайки и техниките на "6? точковата тояга".
     Наследник на Люн Иитии в изкуството става Люн Цан (Люн Джан) - талантлив лекар от град Фошан (Фатшан - пров. Гуандун). Неговите бойни умения били легендарни в тази област на Китай. Всички предизвикатели, които участвали на двубои с него губели безапелационно срещите и безспорно той владеел всички тайни на изкуството (Уин-Чун). Според някои източници той бил назначен за главнокомандващ на Армията на 8-те флага. Това става по времето на Тайпинското въстание (1850-60г.). Знае се също, че той е практикувал медицина, имал магазин за билкови лекарства и преподавал У-Шу (Уин-Чун).
     Люн Цан предава своя опит на Чан Вашун, при когото учили майсторите Нге Сюло, Нге Чунсо, Чан Юмин, Лю Ючай, Ип Ман и още 14 души. От Ип Ман насам водят началото си повечето съвременни школи и направления на Уин-Чун.
     В общи линии това е най-разпространената версия за произхода и историята на стила Уин-Чун. По мнение на автора тя е и най-вярна, въпреки че има още няколко версии за историята на Уин-Чун, които малко се различават. Независимо от това ние ще ги представим, а непредубедения читател и изследовател сам ще направи своите заключения.
     
Втора история за произхода на Уин-Чун

     Юн-Чун-Цюан (сев. наречие - "Бокс ода за пролетта" или "Бокс възпяващ пролетта") е създаден от Ян Юнчун - дъщеря на шаолинския майстор Ян Си от окръг Лянчен (пров. Фудзян) по времето на император Дзяцин (1796 - 1820г.) - дин. Цин. Ян Юнчун изучавала от дете при баща си Шаолин-Цюан и по-късно станала голям майстор на У-Шу.
     Веднъж перейки дрехи на реката, тя станала неволен свидетел на битка на бял жерав със зелена змия. Тя наблюдавала дълго и внимателно боя между двете животни и извлякла редица важни принципи, които залегнали по-късно в създадения от нея стил. След това тя комбинирала с тези принципи няколко стила - Пей-Хъ-Цюан ("Бокс на белия жерав"), южен Шаолин-Цюан (Фудзян Шаолин-Цюан), Цзун-Хъ-Цюан ("Бокс на скачащия жерав"), а също "битката на жерава и змията" и така се получил стила Юн-Чун-Цюан. След това тя се преместила в провинция Гуандун, където разпространила този стил.
     След като Ян Юнчун се оженила за Лян Ботао от провинция Дзянси, тя му преподала Юн-Чун-Цюан. Те открили школа в Лянчен и обучавали хора на това изкуство. След смъртта на баща си Ян Юнчун и съпругът й пътували из Дзянси, преди да отседнат в Гуандун и започват да преподават У-Шу в Чжаоцин.
     В 20-та година (1815г.) от управлението на император Дзяцин, изпълнителя на представления с бойни изкуства (китайска опера) Хуан Баохуа пътувал за представление в Чжаоцин и срещнал Лян Ботао. Лян обучил Хуан в Юн-Чун-Цюан, а Хуан в замяна го научил на боя с тояга; така двамата упражнявали и усъвършенствали изкуството.
     По-късно Юн-Чун-Цюан става популярно благодарение на усилията на други майстори и се разпространява нататък.
     Особеностите на този стил са устойчиви позиции, генериране на сила, три похвата със шест сили, ръцете и лактите са прибрани до тялото, използва се експлозивна сила, набляга се на реалния бой, фокусиране върху пълнотата на движенията; използва се тясна и висока позиция на ездача и бой на къса дистанция ("къса ръка"). При тренировките се преминават три етапа: на първия се практикува Ци-Гун, като Ци извършва циркулация по тялото преминавайки през бъбреците; на втория етап се отработват 12 древни техники и три главни комплекса (таолу); на третия етап се изучават останалите техники и се тренира осъзнаването и разбирането им. В заключение се изучава сан-цюан ("три юмрука"), където движенията във всяка форма се изпълняват слято. Обучението завършва със 108 техники на "дървения човек" (манекен). Всички движения са леки, бързи и се изпълняват с еднакво темпо. Твърдото и мекото взаимно се допълват. Юн-Чун-Цюан се отличава с богатство на отбранителните и настъпателни техники.
     Като изключим разликите в имената (различни диалекти), очевидно тук става въпрос за същия стил или негова разновидност появила се по веригата.
     
Трета история за произхода на Уин-Чун

     Юн-Чун-Цюан ("Бокс на дългата пролет") е възникнал в провинция Фудзян и е получил името си от названието на павилиона, принадлежащ на Шаолинския манастир, където тренирали адептите. Затова неговото пълно наименование е Юн-Чун-Пай-Шаолин-Цюан. При Фан Шию (известен наставник в този стил) той се разпространил в провинция Гуандун. В този стил са включени: Хуа-Цюан, Юпин-Цюан, Мей-Хуа-Ба-Гуа-Цюан, Фа-Джан и др., като всичко е обединено в три комплекса (таолу), "8 форми - 1 удар", "верижни удари", чжуан-цюан, "дървения човек" (техники на манекен) и др. Главно оръжие в този стил се явява тоягата (людянбан).
     
Четвърта история за произхода на Уин-Чун

     Тази история е доста апокрифна и спорна, и идва от майстора Уилям Чунг. В общи линии той твърди, че учейки Уин-Чун при двама различни учители грандмайстор Ип Ман е владеел два различни стила на Уин-Чун - традиционен и модифициран. На учениците си той обикновено преподавал модифицирания вариант, а традиционния преподавал единствено на Уилям Чунг, обявявайки го за свой наследник. Тази история обаче не издържа критика по много пунктове, един от които е, че синовете на Ип Ман, които са живи и здрави, и които са били обучавани от баща си, не са чували и дума за съществуването на друг стил владян от баща им.
     Явно тук амбициите и фантазиите на някои хора са отишли твърде далеч от реалността!…


Сифу Уилям Чунг в изпълнение на бил-сао




Сифу Уилям Чунг изпълнява едновременни блокове тан-сао и бон-сао




Уилям Чунг практикува със свой ученик лепкави ръце



     От казаното до тук относно произхода и генеалогията на Уин-Чун е ясно, че той е тясно свързан с традиционния Шаолин-Цюан и по-точно Южния Шаолин-Цюан (пров. Фудзян). Изхождайки от това и от техническите характеристики на Уин-Чун е ясно, че той е свързан генетично и с такива стилове като: Пей-Хъ-Цюан ("Бокс на Белия жерав"), Ши-Хъ-Цюан ("Бокс на хранещия се жерав"), Чжоу-Гар-Тан-Лан-Цюан (южен стил на богомолката), Хакка-Цюан ("Бокс на северните гости"), Пангай-Ноон (Карате Уечи-рю), Кингай (Карате Годжу-рю), и окинавските форми Хакуцуру ("Бял жерав"). Приликите лесно могат да бъдат открити в позициите на тялото, техниките на ръцете, използваните оръжия и общи принципи. Независимо, че повечето от тези стилове са доста по-"твърди" от традиционния Уин-Чун, те могат да послужат за добра база за изследване как се е развил и еволюирал Уин-Чун от първоизточника. Наред с това задълбочения изследовател може да открие и интерпретира някои техники и форми на Уин-Чун, като ги сравни с такива от посочените стилове.

     
Грандмайстор Ип Ман и съвременното развитие на Уин-Чун.




Грандмайстор Ип Ман (1892-1972г.)


     С грандмайстор Ип Ман (1892 - 1972г.) са свързани повечето съвременни направления на Уин-Чун, макар че има и други, които очевидно са се развили по друга генеалогична линия.
     Ип Ман е роден в град Фошан (пров. Гуандун) в богата и аристократична фамилия. На 13 годишна възраст той започва да изучава Уин-Чун при Чан Вашун (Ва-Сарафа) и бил най-младия от всичките 16 ученици на майстора. Обучението му продължава три години, преди майсторът да умре. Скоро след това младият Ип Ман заминава за Хонг Конг, за да учи в колежа "Св. Стефан". В Хонг Конг той среща по-големия син на майстор Люн Цан от Фошен - Люн Бик и продължава обучението си при него. По това време Люн Бик бил около 50 годишен. След известно време Ип Ман, вече 24 годишен се завръща във Фошан и изучава цялата система на Уин-Чун, като подобрява собствената си техника и умения. Във Фошан той учи с по-старшите си Кунг-Фу братя Нге Чунсо, Юен Кайшан и др.


Ип Ман като по-млад


     Във Фошан Ип Ман известно време работи като капитан във детективско бюро, прилагайки на практика уменията си от У-Шу. Има различни любопитни случаи през този период от живота на Ип Ман. Веднъж той е заплашен с пистолет (старинен модел с външен ударник) от един войник. Изненадващо за всички и най-вече за нападателя, Ип Ман нанесъл светкавичен удар с върха на пръстите (бил-джии) и счупил ударника на пистолета, като по този начин го направил негоден да произведе изстрел и обезоръжил войника. При друг случай Ип Ман побеждава на двубой Лей-Тай (бой на арена) майстора на У-Шу Кам Шанмао, който се кандидатирал за поста инструктор по бойни изкуства към "Атлетическата асоциация Дзин У" (създадена през 1909г.). Ип Ман нокаутирал противника за по-малко от една минута. Ип Ман победил и редица други майстори на У-Шу; известен е и двубоят му с майстора на стила Чой-Ли-Фут Чарли Ван, когото Ип Ман победил със завързани очи, прилагайки специалните техники на "лепкави ръце".
     През 1949г. Ип Ман отново отива в Хонг Конг и се установява там със семейството си. В Хонг Конг той преподава Уин-Чун на избран кръг ученици. Той става и инструктор по бойни изкуства в Асоциацията на ресторантьорските служители в Хонг Конг, която се ползвала с голям авторитет.


Една рядка снимка на Ип Ман, който си записва бележки по време на разходка в провинцията.


     Учениците на Ип Ман разкриват за различни инциденти, които са се случвали и техния учител, когато той е бил принуден да използва уменията си от Уин-Чун. По това време имало воден режим в Хонг Конг и се налагало с кофи да се носи питейна вода от един квартал в друг. Възползвайки се от това, различни гангстерски банди тероризирали населението като карали хората допълнително да плащат за водата. Когато отишъл на чешмата да си наточи вода, Ип Ман бил изненадан от бандитите, които искали той да плати. Започнал голям бой между Ип Ман и групата и той бил принуден да се защитава срещу цялата банда. Тогава Ип Ман измъкнал дългия прът, с който носел ведрата и за отрицателно време повалил на земята с точни и светкавични удари 5 или 6 гангстера. След този случай бандата била принудена всеки ден да носи доброволно и безплатно вода в школата на Ип Ман.
     При друг случай двама огромни типа дошли в школата, за да предизвикат Ип Ман. Той ги приел и ги попитал кой пръв ще се бие или ще се бият едновременно. Двамата го нападнали коварно заедно - единият даже се засилил отдалеч, но Ип Ман го размазал като лист хартия на стената. Вторият се опитал да изненада майстора отзад удряйки го с един стол. Отговорът но Ип Ман бил светкавичен - той се обърнал внезапно и посрещнал нападателя с ритник в гърлото, като го повалил на земята.
     Специалната дихателна техника "тан-тиен" ("поле на елексира") на Ип Ман била съвършена и идвала от майсторския Ци-Гун, който е секретен в Уин-Чун. Ип Ман стигнал до такава тренираност във вкореняването и използването на вътрешната енергия, че можел да стои на един крак и петима души го теглели с въже, без да могат да го помръднат от мястото му.
     През 1969г. Ип Ман и неговите ученици основават организацията "Хон Конгска Уин Чун Атлетическа асоциация". Всъщност апогея на школата на Ип Ман е през 50-те и 60-те години на миналия век. По това време при него се обучават и най-добрите му ученици, сред които попада и небезизвестния Брус Лии, който чрез филмите си пръв разпространи и популяризира нашироко изкуството на Уин-Чун.


Грандмайстор Ип Ман със своя именит ученик Брус Лии практикуват двойни лепкави ръце (чи-сао).


     Един от приближените ученици на Ип Ман - Мой Ят разкрива:
     "Ип Ман не учеше учениците си в "класната стая". Всъщност той нямаше такава. Просто трябваше да се навърташ край него. Той можеше да те учи като те кара да правиш нещо друго. Ако си умен и имаш вече основата, можеше да научиш Кунг-Фу (майсторското умение). Ще ви дам един пример. Веднъж когато пиехме чай в един ресторант някой дойде и попита за У-Шу (Кунг-Фу): "Хей, сифу (учителю), това правилно ли е?" Той нищо не му обясни. Ако ти кажеш, че е вярно и той ще го потвърди. Ако кажеш, че това е начина, ще отвърне, че това е така. Ако кажеш "да" и той ще каже "да". Тогава питащият, имащ само някаква неясна представа си отиваше. Сядах до него и можех да кажа какво е вярно и какво не е. Така се учех на моето Кунг-Фу - като го гледах…"


Ип Ман и неговия ученик Мой Ят.




Сифу Мой Ят демонстрира "пепрудовите ножове"


     "…В началото имаше един клас от начинаещи. След като този клас напредна, вече никога не е имало начинаещи. Ако си съвсем в началото, той ти отделя малко време и ти оставя малко място за доработване на основата самостоятелно. Ако си прекалено тъп, за да се оправиш сам - нямаш основа…"


Практика с дървен манекен (мук-ян-джунг)- грандмайстор Ип Ман (Хонг Конг)


     Ип Ман завършва земния си път на 02 Декември 1972г. и оставя след себе си плеяда от талантливи майстори на Уин-Чун. Съгласно автентични източници учениците на Ип Ман подредени по старшинство са следните: Люн Шун, Лок Ю, Цуй Шунтин, Чу Уун, Вонг Шунлюн, Ип Бочин, Ман Сюйхун, Лии Уин, Вонг Кю, Уилям Чюнг, Брус Лии (Ли Сяолун), Виктор Кан, Нге Чан, Вонг Хончун, Хаукинс Чюнг, Чюнг Чинон, Юнг Чунхон, Вонг Цок, Хо Каммин, Чан Такчю, Ло Бан, Тонг Чаоче, Чау Тзечун, Коо Сан, Лии Уайчи, Фун Хон, Мак По, Мой Ят, Вонг Лин, Сю Юкман, Хо Люн, Тан Сан, Уат Юнсан и Люн Тинг.
     След смъртта на грандмайстор Ип Ман се създават няколко направления в Уин-Чун, които съществуват паралелно заедно с други клонове на стила идващи не по линия на Ип Ман. Разликите идват главно от факта, че учениците на Ип Ман са се обучавали при него през различни периоди, а един стил макар и консервативен постепенно еволюира. Различния начин на възприемане на отделните хора също оказва влияние в този процес.
     Един от най-добрите ученици и бойци от школата на Ип Ман безспорно е Вонг Шунлюн, който преди да започне заниманията си с Уин-Чун, се е занимавал с други стилове на У-Шу, в това число и Тай-Дзи-Цюан, а по-късно и с английски бокс. Дядото на Вонг Шунлюн бил добър приятел с Чан Вашан, първия учител на Ип Ман. Това била добра атестация за младия Вонг, когато постъпва в школата на Ип Ман. Добри майстори и учители са също Мой Ят, Виктор Кан, Хаукинс Чюнг и големия популяризатор на Уин-Чун - Люн Тинг.


Вонг Шунлюн, Люн Тинг и Цуй Шунти като съдии на шампионат по У-Шу/Кунг-Фу в САЩ, 1990г.




Кейт Керншпехт с майстор Вонг Шунлюн и Люн Тинг в Хонг Конг, 1986г.


     След смъртта на Ип Ман, в Хонг Конг продължава да действа създадената от него "Уин-Чун Атлетическа Асоциация" със следното ръководство (1985г.): Лок Ю (президент), Хо Каммин (вицепрезидент), Ип Чин (син на Ип Ман - вицепрезидент), Вон Шунлюн (председател), Тун Чаоче (зам. председател), Люн Тинг (зам. председател), Сю Юкман (секретар), Чан Такчуй (ковчежник), Коо Сан (мениджмънт на членството) и Цуй Шантин (мениджмънт на членството). Някои от майсторите откриват свои школи и започват да разпространяват Уин-Чун.


Ръководството на "Уин-Чун атлетическа асоциация" - Хонг Конг; от ляво надясно: Люн Тинг (зам. председател), Хо Каммин (вицепрезидент), Коо Сан (мениджмънт на членството), Вонг Шунлюн (председател), Лок Ю (президент), Цуй Шантин (мениджмънт на членството), Тун Чаоче (зам. председател), Сиу Юкман секретар), Чан Такчюй (ковчежник), Хонг Конг, 1985г.


     Някои от учениците на Чан Ваншан (Чан Вачун) от Фошан като сифу Панг Нам (Панг "Черното лице") също създават свои школи и последователи. До преди няколко години Панг Нам беше все още жив и преподаваше Уин-Чун, въпреки че беше над осемдесет годишен. С него са се срещали майстори като Ник Смарт, Люн Тинг, Кей Керншпехт, Чан Чиу (Германия), Еди Чонг (САЩ) и др.


Сифу Панг Нам - "Черното Лице" от гр. Фошан




Панг Нам (вляво) и Ник Смарт от англия, практикуват "лепкави ръце" (чи-сао), Фошан, 1989г.


     Сифу Панг Нам имал и втори учител по Уин-Чун, който върви по друга генеалогия директно към манастира Шаолин, не по линия на Нге Муй, а от Ии Чум (монах от Шаолин 22-ра генерация - виж двете статии след основния материал).


Забит в земята дървен манекен от Фошан (в школата Панг Нам)


     Понастоящем има различни системи на класическия стил Уин-Чун, както производни от него стилове, които са комбинирани с други бойни изкуства. Специалистите различават следните стилове:
     Пао-Фа-Лейн-Уин-Чун е особено интересен стил, който се различава значително от познатите ни варианти. Той съдържа 10 форми (таолу), в които влизат и варианти на първите три форми на класическия Уин-Чун (Сиу-Ним-Тао, Чум-Киу и Бил Джии); освен това стилът съдържа 4 допълнителни форми за дървен манекен (мук-ян-джунг), чи-сао подобни на "бутащите ръце" (туй-шоу) в Тай-Дзи-Цюан и форми с оръжия, които включват: сабя, пеперудови ножове, меч, тояга, тризъбец, алебарда и железен камшик с 9 секции. Пао-Фа-Лейн-Уин-Чун е доста по-кръгообразен от познатия Уин-Чун; в него има повече вътрешна работа (ней-гун) и има претенцията да е най-стария Уин-Чун стил, трасиран назад повече от 200 години. Той не върви по генеалогията на Нге Муй, а се счита, че води началото си от един шаолински монах, носещ името Великия Източен вятър, който го преподава на двама братя Сие Куолян и Сие Куочан, чийто осиновен син бил Лю Ташен, по-късно известен като родоначалник на системата. В Хонг Конг стила се преподава от грандмайстор Мук Пойон (Мок Пойон) и неговите ученици.
     
Техника и съдържание на Уин-Чун-Кюн


     Стилът Уин-Чун е характерен с икономичните си движения, прилагани без излишни усилия. Уин-Чун е ориентиран към боя в близка дистанция и е определян като стил на "късата ръка", което е типично за южните стилове на У-Шу. Преобладават техниките с ръцете, има и 8 удара с крак, които обаче традиционно никога не превишават височината на пояса. Ударите с ръце и крака се изпълняват едновременно, което затруднява много съперника. Основната защита идва от полуопънатите ръце с разтворени към противника длани; използват се много хващания и преливащи защити ("лепкави ръце"), които контролират действията на съперника (и атаки, и защити), като ударите се неутрализират чрез отвеждане, а не с прилагане на груба физическа сила. Въпреки че е защитен стил на У-Шу, някои определят Уин-Чун като агресивен нападателен стил. Това обаче е малко в разрез с принципите на класическия метод.
     
Класическа Уин-Чун система преподавана на ранните ученици на Ип Ман:


 І. Форми (таолу) на Уин-Чун-Кюн




 ІІ. Тренировъчна система на лепкави ръце (чи-сао)


Единични лепкави ръце (дахн чи-сао) и лап-сао




Двойни чи-сао - напреднала форма




Напреднали форми на лепкави ръце




Напреднали чи-сао


     Към така представената система, някои майстори добавят и други форми твърдейки, че са класически. Така например сифу Юрг Зиглер (Швейцария - учил при Лии Шин и Аустин Го) въвежда и като допълнителни форми:
     Юрг Зиглер е също така носител на 8-ми дан по Шаолин-Лохан-Цюан и 7-ми дан по Син Му Хапкидо, което заедно с обучението в т.нар. "фамилен стил" на Уин-Чун явно му дава един по-разширен поглед върху материята…
     Безспорно един от най-интересните раздели на Уин-Чун е традиционния метод на чи-сао ("лепкави ръце"), който е така да се каже "запазена марка" на стила. Чи-сао е една жива лаборатория за разработване на техниките от формите (таолу) и маркира свободното приложение на движенията. Чи-сао, подобно на туй-шоу ("бутащи ръце") от Тай-Дзи в никакъв случай не е форма на състезание, а специфичен тренировъчен метод за развиване на определени качества. Чи-сао практиката се сравнява с влизане през врата - ако вратата е отворена - влизаш, ако е затворена - трябва да я отвориш!… Основния принцип на чи-сао е следния:

"Остани прилепен към това, което идва;
последвай го, когато се отдръпне;
удари, когато твоята ръка е свободна."

     Подобно както в много други традиционни стилове на У-Шу, в Уин-Чун има редица правила, принципи и предписания, които са оформени като словесни формули и речитативи, които с един лаконичен език дават като афоризми основните принципи на изкуството. Словесните формули трябва внимателно да се анализират от практикуващите, защото в тях е заложена огромна информация и вековен опит и те могат да имат обширни тълкувания.
СЛЕДВАЩА СТРАНИЦА ==>