д-р Дориян В. Александров
Наскоро на книжния пазар у нас се появи един луксозен справочник "Кой кой е в бойните изкуства в България" (второ издание, София, 2004г.). Независимо, че във второто издание бяха направени някои корекции, там има редица пропуски и неточности. Първо не са споменати редица ключови фигури, ветерани и деятели на бойните изкуства дали своя принос за тяхното бурно и не леко развитие през последните 30-40 години. Второ, в справочника по незнайни причини, наред с ветераните и заслужилите майстори са дадени неподходящи хора от следващите поколения и младежи със скромен принос, както и хора стоящи доста в страни от бойните изкуства и с ниски морални качества.
София, 2002г. Среща на ветераните на бойните изкуства в България; София, 2002г.
Първи ред горе, отляво на дясно: Еди Иванов (Таекуондо); Юлий Абаджиев (Карате и СРБ); Георги Деничин (У-ШУ, Тай-Дзи-Цюан); Спас Спасов (Карате Шотокан); Асен Асенов (Карате Киокушинкай); Петър Магеранов (Карате Киокушинкай); Константин Божилов (Карате Киокушинкай); ?; Васил Николов (Карате Йошинмон); Асен Недев (У-Шу/Кунг-Фу); Ангел Константинов (Карате Шотокан); Владимир Андреев (Карате Шотокан-Будокан); д-р Дориян Александров (У-Шу/Кунг-Фу); Любомир Йорданов (Джийт-Куон-До и Ескрима); Слави Бинев (Таекуондо); Михаил Симов (Карате и Кик-Бокс); Валерий Найденов (Таекуондо); ? ; Владимир Кондов (Кик и Тай-Бокс); Георги Пенев (Айкидо); Бойко Йорданов (Карате Шотокан); Захари Георгиев (У-Шу/Кунг-Фу и Кен-Джуцу);
Втори ред, клекнали отляво на дясно: Веселин Шиваров (У-Шу/Кунг-Фу); Венцислав Димитров (Карате); Валентин Трънски (Таекуондо); Валентин Тренков (Карате); Тодор Цветков - Самурая (Айкидо и Джудо); Методи Колчев (Те-Кион и Джудо); Димитър Иванов (СРБ и Кендо); Михаил Георгиев (Те-Кион, Хапкидо и Нин-Джуцу).
Целта на настоящата публикация е да попълни тези празноти, както и да осветли някои неизвестни факти за по-младото поколение, което има съвсем мъглява представа за това как са се утвърдили в най-ново време източните бойни изкуства в България и трудностите, които е трябвало да преодоляват първите...
Новата история на бойните изкуства в България започва някъде в началото на XX век, когато българи учили в Италия и Франция се запознават с модното тогава Джу-Джуцу и откриват първите две школи у нас. В армията и полицията също са се упражнявали някои форми на ръкопашен бой боравене с оръжие (хладно и огнестрелно). Успехите на българските борци като Дан Колов (Дончо Колев), Никола Петров, Хари Стоев и други на световните подиуми, проправят път и на борбата Кеч и свободната борба, която традиционно е силен български спорт. От тези среди се появяват и "първите лястовици", в по-късно навлезлите бойни изкуства след Втората световна война. Тук трябва да обърнем внимание, че България следва световните вълни на разпространение на бойните изкуства в световен мащаб приблизително така:
- В началото на XX век - Джу-Джуцу, Кеч.
- 50-те и 60-те години - Джудо и Карате.
- 70-те години - У-Шу/Кунг-Фу и Кик-бокс/Тай-бокс.
- 80-те години - Нин-Джуцу, Айкидо, Таекуондо.
- 90-те години - Ескрима, ММА, вътрешни стилове на У-Шу и Ци-Гун.
През 50-те и 60-те години на миналия век, в България се появяват първите групи и клубове по Самбо и Джудо. Разбира се говорим за техните спортни варианти, докато в пълен регистър на бойни техники, те се упражняват в армията, МВР и специалните служби. Като изключим Бокса, ударните бойни изкуства са почти непознати по това време у нас. Тогава се създават и съответните федерации по Самбо и Джудо, които първоначално са към видовете борба, а после се отделят като самостоятелни дисциплини и организации.
Грандмайстор Хван Джън Нам (10-ти дан Те-Кион, 6-ти дан Таекуондо ITF, 4-ти дан Джудо, 2-ри дан Кендо).
В периода 1956-62г. в София пребивава като студент във ВИФ "Георги Димитров" (сега НСА) корейският майстор по Те-Кион (Беги-Те-Кион) - Хван Джън Нам, с чиято помощ е създадена и първата група по корейски бойни изкуства у нас. Освен в Те-Кион, Хван Джън Нам е специалист също и по У-Шу, Джудо и Кендо, които е изучавал съответно в Китай и Япония. Тази първа група по бойни изкуства се създава в София във ВИФ и в нея участват Светослав Иванов, Петър Богданов, Г. Пищиков, Емил Пипанов, Стефан Хинков, Методи Колчев, К. Гугушев, Найден Найденов, Цветан Хаджиев и др. Постепенно в страната започва да навлиза информация и за други бойни изкуства, все още твърде оскъдна и неточна. Тази информация е главно от популярни статии в пресата, списания и специална литература; последната почти недостъпна за обикновените хора в страната, поради затворения характер на социалистическото общество. Новата вълна от изток през 60-те и 70-те години донася в България хипнотичното влияние на "тайнственото" Карате, което завладява ума на младите хора. На световния младежки фестивал в гр. София през 1968г., в България за пръв път биват официално демонстрирани от японски майстори Кендо и Карате. Между изпълнителите са Норихиса Кавамото (сега 10-ти дан Карате Томари-Те), Масахиро Шимизу (сега 8-ми дан Карате Шоден Джикишинкан-рю) и Масаши Вакаяма (сега 7-ми дан Карате). В демонстрацията на националния стадион "Васил Левски" се включва и българският студент Георги Велев - самоук майстор от Асеновград, който по-късно измисля своя система - Свободен български бокс (Българско бранно умение). Впечатлени от видяното, японците пророкуват голямо бъдеще на Карате и другите бойни изкуства у нас. На изпроводяк, отбора по Кендо подарява част от скъпата си екипировка на доайена на бойните изкуства у нас - сенсей Стефан Хинков, който дълги години я пази и използва и в последствие използвана и от неговия син Христо Хинков - сегашен инструктор по Кендо и Кен-Джуцу (Катори Шинто-рю).
Много години след завършване на Световния младежки фестивал, авторът чрез една от българските преводачки на японската група, успя да се свърже с майсторът на Карате Масахиро Шимизу и получи от японската организация ценни методични пособия за Карате и Ко-Будо, от които имаше голяма полза. В България липсата на специална литература за бойните изкуства е един проблем, който стои и до днес. Разбира се във века на "Интернет" има и много други начини за набавяне на нужната на практикуващите информация, но преди 30-40 години основните източници бяха два - книги и майстори; и двете винаги са били в недостиг!...
Първи наченки на Кендо и Ко-Будо. Южния парк, София, 1976г. - Дориян Александров (в бяло) и Емил Илиев.
През 1964г. в гр. Варна излиза първата брошура за Карате. Издават се някои важни книги за Джудо и Самбо, а в популярните издания и периодичния печат се появяват макар и рядко публикации за Джудо, Карате, Айкидо и У-Шу (тогава известно като Кунг-Фу). След 1970г. започва един нов етап в развитието на бойните изкуства у нас. Специалистите от ВИФ - Петър Богданов и Светослав Иванов издават първата книга "Карате" (1972г.), с която се поставя началото на едно по-систематично изучаване и разпространение на това бойно изкуство у нас. По това време излизат и няколко специални ръководства по "оперативно Джудо - Карате" и "самоотбрана" за целите на армията и МВР, които разбира се са само "за вътрешно ползване". Все пак по незнайни пътища интересуващите се успяваха да намерят и тези редки ръководства, които естествено не се намираха в книжарниците!...
Тук трябва да отбележим, че в тежкия период до 1989г. бойните изкуства у нас бяха силно ограничени, като развитие и макар и неофициално, бяха под възбрана от тоталитарната власт. Дори практикуването им в милицията и армията беше под строг контрол, да не говорим за цивилни лица. Всякакви групи или клубове, които се появяваха под една или друга форма бяха възприемани с подозрение, ограничавани, преследвани и закривани от МВР и ДС. Това се извършваше директно по нареждане на ЦК на БКП, с оглед на някакво тяхно си виждане за подобряване сигурността на страната. Статистиката показваше обаче, че за един период от 20 години, частно трениращите (с много малки изключения) не бяха извършили нито едни престъпление или нарушение на обществения ред или хулиганска проява с използване или злоупотреба с бойните изкуства. Напротив тези хора помагаха на реда и често се включваха (макар и за оправдание пред властите) в т.нар. доброволни отряди (ДОТ), сътрудници на МВР в борбата с престъпността.
През 70-те години в България се появиха и първите специалисти по бойни изкуства - българи, които ги бяха изучавали при майстори в чужбина, а също и чужденци, които споделяха своя опит с българите. Такива бяха Ангел Константинов (Карате Шотокан), Владимир Андреев (Карате Шотокан-Будокан), Лъчезар Терзиянов (Карате Уечи-рю), г-н Вин (Виет-Во-Дао), Гонзало Регерос (Кемпо), Паскал Мелпос (Карате Шотокан), Валентин Недялков (Карате Годжу-рю), Константин Божилов (Карате Киокушинкай), Спас Спасов (Карате Шотокан) и др. Тези хора положиха основите на бойните изкуства у нас и организираха първите групи със занимаващи се. Сред тези групи можем да посочим тези на:
- Стоилов (Джу-Джуцу и Ръкопашен бой) - ст. "В. Левски"
- Владимир Андреев (Карате Шотокан) - МЕИ
- Лъчезар Терзиянов (Карате Уечи-рю) - МЕИ и "Дианабад".
- Стефан Хинков и Емил Пипанов (Айки-Джу-Джуцу и Карате - самоотбрана) - Студентски град.
- Юлий Абаджиев (Карате, Кунг-Фу и ръкопашен бой) - ВИФ, ВИТИЗ и др.
- Александър Илиев и Вин (Виет-Во-Дао) - ВИТИЗ.
- Константин Божилов (Карате Киокушинкай) - Варна.
- Ангел Константинов (Карате Шотокан) - МВР.
- Цончо Колев (оперативно Джудо-Карате) - МВР
- Валентин Недялков (Карате Годжу-рю) - кв. Лозенец.
- Недко Панайотов (Айки-Джу-Джуцу и Карате) - ВИФ.
Владимир Андреев (сега 5-ти дан Карате Шотокан), беше работил под ръководството на известен японски майстор в Австралия. Той преподаваше класически Шотокан и методиката му беше добра. Наблягаше се повече на кихон и ката и по-малко работа по двойки и кумите (двубои). В тази школа освен мен бяха хора като: Стефан Читаков, Веселин Шиваров, Асен Недев, Владимир Арнаудов, а по-късно Захари Георгиев, Явор Дянков и някои други, които днес имат трайно присъствие в бойните изкуства.
Божилов и Недялков развиваха агресивен стил на Карате и там се наблягаше изключително на общата физическа подготовка, кихон и кумите с контакт (полу и пълен). Малкото работа върху ката се отразяваше върху спектъра на използваните техники, които бяха по-малко на брой; защитите бяха на по-заден план и се залагаше преди всичко на агресивната атака и твърдия физически сблъсък. По онова време, когато липсваше голяма конкуренция между школите и стиловете, този подход вършеше работа за разлика от днес!...
В школата на Недко Панайотов се работеше смесена техника Джудо, Джу-Джуцу, Карате и Айкидо, с акценти върху самоотбраната и хватове и ключове. В тази школа преобладаваше дух на приятелство, интелектуален подход и добре разработена методика, която по-късно беше въведена от Панайотов в школата на МВР в Симеоново. Панайотов ползваше и богата литература и беше може би единствения, който канеше гостуващи инструктори - българи да преподават в групата му във ВИФ. Един от тези инструктори беше Юлий Абаджиев, който беше специализирал различни бойни изкуства в чужбина. На тренировките той се появяваше с черно кимоно и загадъчен вид и показваше техники от Карате и Кунг-Фу(У-Шу), които впечатляваха трениращите и ги мотивираха да бъдат още по-упорити в заниманията. След години, Юлий Абаджиев написа най-добрия български учебник и ръководство за сценичен бой, за студенти от ВИТИЗ, както и за специалисти - каскадьори и актьори в киното и театъра. Той разработи също и системата за ръкопашен бой (СРБ) за армията и написа няколко ръководства на тази тема.
Пропуснах да кажа, че от групата на Валентин Недялков, който беше тренирал Карате в Куба, излязоха чудесни бойци като Малин Ст. Малинов, Петър Сердаров (Педро Сангрето), Силви Ангелов, Павел Дойчев и др. Тези хора заедно с Недялков формираха и една каскадьорска група, която участва при заснемането на редица български филми.
През този ранен период (1974-83г.) взаимоотношенията между отделните школи по бойни изкуства бяха много особени. Тъй като липсваха състезания, обичайна практика беше посещения поединично или на групи на една или друга школа с цел обмяна на опит, спаринги, предизвикателства и др. такива. Понеже не всички се познаваха добре, когато отиваха някъде, по-напредналите си слагаха бели пояси и се правеха на начинаещи. Когато обаче нещата опираха до спаринги, нещата се променяха и често се получаваха гафове и изненади за сметка на някоя прехвалена школа!...
Боевете се играеха контактно, в това число и в главата понякога имаше доста травми, но тежки не е имало. Тези двубои между отделните стилове даваха възможност за "сверяване на часовниците" и натрупване на ценен практически опит. Онези школи и практикуващи, които се "затваряха и капсулираха" спрямо останалите, на практика рискуваха да нямат верен критерий за това което тренират.
Спомням си един случай, когато през 1975г. в школата на Хинков и Пипанов, известния Георги Перниклийски (Жоро Пръста) и Светослав Калчев доведоха един боксьор. По това време там практикувахме основно Джу-Джуцу и Айкидо. Договорен беше един бой между мен и боксьора, като аз не трябваше да използвам ритащи техники от Карате и У-Шу, а само техники от Айкидо с ръце. Естествено боксьора ми "напълни главата с прави, куки (крошета) и ъперкъти, но това ми даде полезен урок, колко бавни са техниките на Айкидо срещу ударна техника и, че задължително трябва то да се комбинира с такава, за да има успех!... Затова и по-късно се насочих към Айки-Джу-Джуцу и У-Шу.
В следствие на новата информация след 1978г., започнаха да се сформират нови групи и клубове по Таекуондо, Кик-бокс, Тай-бокс, Айкидо, Кендо, У-Шу/Кунг-Фу, Виет-Во-Дао и различни стилове Карате. От всички тях Карате беше най-разпространено, тенденция която все още е запазена и до днес. В страната започна да се появява специална литература на автори като Масатоши Накаяма, Мазутацу Ояма, Роланд Хаберзетсер, Робърт Смит, Шигеру Егами, Коичи Тохей, Кошимару Уешиба, Дон Дрегър, Гозо Шиода, Брус Лии и др. Българските адепти с ентусиазъм четяха тези ценни книги, превеждаха ги и чрез "сам издат" ги разпространяваха, най вече чрез фото и ксероксни копия, те достигаха до своя български читател, давайки възможност на практикуващите да изберат своя стил.
Ударови тестове на свободно висяща дъска в школата по Таекуондо на Валерий Найденов, София, 1982г.
В началото на 80-те години сила започна да набира Таекуондо. Основите бяха поставени от групата на Валерий Найденов (сега 6-ти дан WTF), която се създаде към профсъюзния дом "Георги Димитров" (1981г.). Найденов беше изучавал Таекуондо в Мароко под ръководството на двама майстори, единият от които кореец 6-ти дан и беше вече участвал в състезания. В неговата група се подвизаваха Бойко Грозданов, Иван Ламбрев, Константин Ковачев, Владимир христов, Тодор Гънев, Калина Русева, Спас Ковачев, Красимир Влаев, Светослав Вълчев, Валентин Томов и др. По-късно там за известно време тренира и сегашния ген. Бойко Борисов, който след това се специализира в Карате. Този клуб беше доста деен и поддържаше връзки с почти всички и най-вече с хората от У-Шу. С тях правехме съвместни спортни лагери с тежък режим на тренировки (до 8 часа на ден в планински условия), обмяна на опит, спаринги, срещи, прожекции на филми, лектории и други мероприятия. Най-забележителни бяха лагерите в Розовския вриз (с. Розово, Родопите) и в Хотница, които много сплотиха практикуващите. Тези лагери бяха проведени през 1982-83г. и още се помнят от всички участници!...
Старши инструктора по У-Шу Красимир Димитров - Китаеца в изпълнение на У стил на Тай-Дзи-Цюан, София, 1991г.
Към 1978г. имаше и няколко групи по У-Шу. Едната беше под мое ръководство към клуба по "Будо-Карате" към ВИЗВМ - гр. Стара Загора, а другите два бяха в София. Едната беше в Студентския дом под ръководството на Веселин Шиваров и Асен Недев, а другата беше школата "Цин Лун" на известния Красимир Димитров - Китаеца, който тренираше тайно. В старозагорския клуб участваха Андреан Каравастев, Магдален Симеонов, Петко Петков, Дунчо Дунев, Красимир Василев, Димитър Стоянов, Динко Найденов, Димчо Димов (Димо - Кашика) и др. В групата на Шиваров се подвезаваха Асен Недев, Захари Георгиев, Георги Перниклийски (Жоро Пръста), Владимир Арнаудов, Петко Петков,Димитър Кисляков, Тихомир Цанов, Цветан Убенов, Константин Теодосиев и Живко Петков. В групата на Краси - Китаеца съставът беше почти засекретен, тъй като те бяха езотерично общество (удобна форма за скриване от властите) и се знаеха само отделни имена. В тези три групи се практикуваха различни стилове - Карате, Джу-Джуцу, Тай-Дзи-Цюан, Тай-Ки-Кен (Да-Чен-Цюан), Тан-Лан-Цюан, Шаолин-Цюан, ДКД и работа с оръжие.
Авторът прави демонстрация с ударов тест (таме-шивари) пред членове на клуба по Будо-Карате. Неуспешен ударов тест с 16 керемиди, Стара Загора, 1978г.
Инструкторът по У-Шу Магдален Симеонов (в скок), 1981г.
Старши инструкторът по У-Шу Андреан Каравастев пред колекция от тренировъчни оръжия, Стара Загора, 1983г.
Някъде след 1983г., в София на ст. "Академик" в залата за Джудо и с протекциите на сенсей Емил Прокопов (Джудо и Карате Киокушинкай) започна да действа първата група по Айкидо - "Будо клуб" към Софийския Университет. В нея влизаха почти всички сегашни известни лидери на Айкидо - Пламен Юруков, Георги Иванов (†), Георги Пенев, Красимир Цветанов, Едуард Германов, Тодор Цветков, Добромир Добрев и др. Първоначално там заниманията се водеха от един служител от посолството на Конго, а в последствие беше поканен и неговият учител сенсей Бернар Боари (5-ти дан Айкидо) от Франция, с когото се организираха няколко интензивни семинара и се положи началото на Айкидо у нас.
Семинар по Айкидо с майстор Бернар Боари, организиран от "Будо клуб" към СУ "Кл. Охридски"
Първи ред седнали отляво надясно: двама студенти от Конго, Добромир Добрев, Георги Георгиев(†), Бернар Боари (5-ти дан Айкидо), ученикът му от Конго (2-ри дан Айкидо), Георги Пенев (Гошо - Силата) и др.
Втори ред седнали отляво надясно: Петко - Змията, Пламен Юруков и др.
Трети ред прави отляво надясно: четвърти Иван Стоянов, ..., последен Тодор Цветков (Тошо - Самурая известен още и като Тошо - Катата).
София, зала "Джудо", ст. "Академик", 1988г.
Всъщност семинари с чужди майстори за пръв път бяха организирани в гр. Варна в школата на Константин Божилов, като за първи такъв семинар беше поканен сенсей Анджей Древняк (3-ти дан Карате Киокушинкай) от Полша. След това дойдоха и други майстори, сред които и сенсей Хауърд Колинз (6-ти дан Карате Киокушинкай) от Англия.
Сенсей Хауърд Колинс (6-ти дан Карате Киокушинкай) от Великобритания на семинар в България, Варна, 1989г.
Инструктори по Карате Шотокан от клуб "Хан Аспарух" по време на тренировка. (Горе: Георги Георгиев - Джоси (в ляво) и Иван Маранов. Долу: Александър Славков (в лице), Иван Маранов и Георги Георгиев - Джоси (сега 5-ти дан Карате Шотокан) в изпълнение на мае-гери кеаге). Спортен комплекс "Спартак", София, 1988г.
През 80-те години у нас започнаха макар и с неимоверни трудности да се обособяват първите модерни клубове по бойни изкуства. Трудностите идваха от факта, че все още нямаше никаква официална организация или федерация, която да поеме съществуващите групи. Както вече обяснихме властите също пречеха и не желаеха официално да се ангажират с развитието на бойните изкуства. Независимо от това бавно започва да се изгражда едно по-организирано начало в областта. Правят се няколко неуспешни опита да се създаде Инициативен комитет за Източни бойни изкуства, който да обедини в една организация съществуващите групи и клубове. Първият опит за такъв комитет е от страна на Юлий Абаджиев и Слав Караславов. След това клуб "Хан Аспарух" под ръководството на Красимир Коджабашев поема инициативата съвместно с доц. Цветан Цветанов и Иван Българанов от БОК. Дейността на столичния клуб "Хан Аспарух" (със секции Карате, Таекуондо, У-Шу, Айкидо и Джу-Джуцу) раздвижва здраво нещата в гражданския сектор. По това време към ОСО (Организация за съдействие на отбраната) се обособява Българска федерация по бойни спортове (БФБС), в която обаче членуват само членове на МВР и МНО. Те започват да организират затворени първенства по Карате и републикански турнири, без да се допускат на тях цивилни лица. Това довежда до създаването на напрежение между двете организации, преминаващо в нападки и взаимни обвинения. В пресата (в. "Поглед", в. "Патриот", в. "Работническо дело", сп. "Младеж") се появяват критични материали, които разбунват обществото.
Първи състезания по Карате (WUKO), София, 1988г.
Поради затворения си характер, БФБС не може да кани чужди майстори свободно и само една кубинска група (Карате Йошинмон) по партийна линия идва да обучава каратеките от МВР. Групата е предвождана от двама добри специалисти Рамиро (5-ти дан Карате Йошинмон) и Гилермо (4-ти дан Карате Йошинмон), които обучават в продължение на месеци българите, филмират се катите, дава се ценна методика и др. Това обаче не достига до гражданския сектор. Клуб "Хан Аспарух" от своя страна организира първенство по Карате с демонстрации и кани известния майстор Низим Куртович (4-ти дан Карате Шотокан), както и представители на WUKO, които раздават официални степени и придават официален характер на изявата. По това време по линия на ВИФ "Георги Димитров" към 1985-88г. идват Хван Джън Нам (10-ти дан Те-Кион, 6-ти дан Таекуондо, 4-ти дан Джудо, 2-ри дан Кендо) и неговото протеже Ким Ун Чол (сега 7-ми дан Таекуондо ITF), които организират група свързана с "Хан Аспарух". През 1987г. пак по покана на клуб "Хан Аспарух" в България идва за първото си посещение сенсей/сифу Роланд Хаберзетсер (8-ми дан Карате Шотокан и Годжу-рю и експерт в У-Шу - Хун-Гар, Тай-Дзи, Чой-Ли-Фут и Тан-Лан-Цюан).
Историческа снимка, на която могат да се видят ключови фигури от бойните изкуства в България:
Първи ред от ляво надясно: Малин Ст. Малинов (трети, Карате Годжу-рю), до него Петър Василев (Карате и Гошин-Джуцу), седнал Роланд Хаберзетсер (Карате Годжу-рю и Шотокан - 8-ми дан, експерт по У-Шу), до него Стефан Хинков (Джудо, Джу-Джуцу и Те-Кион), до него Добрин Василев (Уин-Чун), до него Асен Тутеков (Карате Шотокан); Първи от ляво Роберт Харитонов (Тан-Су-До);
Втори ред от ляво надясно: Георги Георгиев - Багера (втори, Карате Шотокан), в средата д-р Дориян Александров, зад Д. Василев, Добромир Добрев (Айкидо и Карате), до него Кирил Апостолов (Уин-Чун).
Семинар по Карате и У-Шу с Роланд Хаберзетсер, София 1989г.
Ветеранът Георги Георгиев - Джоси (1993г.).
Георги Георгиев - Джоси и Димитър Ангелов (сега 5-ти дан Карате Шотокан) по време на тренировка, София, 1988г.
Фехтовка с тояга (гун-шу) - инструкторите по У-Шу(ДКД) Иван Стойчев (в ляво) и Адриан Недялков (†).
Фехтовка с тояга (гун-шу) - д-р Дориян Александров и Адриан Недялков (†), София, Западен парк, 1988г.
Групата по Таекуондо към ВИФ (НСА) включва: Ким Ун Чол, Карсимир Гергинов, Венцислав Фичев, Титомир, Еди Иванов, Михаил Георгиев, Слави Бинев, Таня Ерменкова, Орлин Крумов, Стефан Груев, М. Димитров, Е. Тодоров, И. Личев и др. Връзка с тях прави и клуба на Валерий Найденов. Присъствието на инструктора Ким е узаконено от Светослав Иванов чрез осигуряване на аспирантура. по този начин той трайно се установява в страната, та до ден днешен, което е от голяма полза за развитието на Таекуондо. С негова помощ групите по Таекуондо укрепват, защитават се първите майсторски степени (черен колан) и по покана на практикуващите идва ген. Чой Хонг Хи (10-ти дан Таекуондо, 3-ти дан Карате и Джу-Джуцу), който е и създател на Таекуондо и други майстори.
Майстор Ким Унг Чол (7-ми дан Таекуондо ITF) със свои ученици в България, София, 1992г.
Създателят на Таекуондо - ген. Чой Хонг Хи (10-ти дан) на семинар в България.
Активната дейност на клуб "Хан Аспарух" не е по вкуса на властите и МВР и те правят всичко възможно да ограничат тази "нерегламентирана дейност" и накрая да намерят формален повод да закрият клуба. Непосредствено преди това, редица секции от клуба, които по същество са самостоятелни клубове, са принудени да преминат към ОСО под заплаха за закриване и санкции. Това създава известно разцепление в "Хан Аспарух", но съдбата му вече е решена от високо място (ЦК на БКП). Ръководителите на секции са привикани при ген. Велко Палин в ЦК и са убедени да преминат по "шапката" на ОСО. Така към 1989г. във Българската федерация по бойни спортове, вече и а републикански комисии по Карате, У-Шу, Айкидо и Таекуондо. Това им дава възможност официално да развиват спорта и тренировъчна дейност и да са сравнително независими макар и под контрол. Остатъците от "Хан Аспарух" и други останали извън ОСО водят жалко съществувание и изчакват по-добри времена, които явно настъпват след 1989г. с промените.
Протест на Гражданския съюз на бойните изкуства във връзка със закриването на клуб "Хан Аспарух" и поставяне на бойните изкуства "под шапката" на ОСО, пл. "Александър Невски", София, 24.12.1989г.
След 1990г. републиканските комисии по съответните видове бойни изкуства към ОСО се обособяват като самостоятелни федерации. Започват да се канят майстори като: Роланд Хаберзтсер 8-ми дан Карате Шотокан и Годжу-рю и експерт в У-Шу), Бил Захопоулос (10-ти дан Карате Окинава-Те, 8-ми дан Годжу-рю, 5-ти дан Айки-Джу-Джуцу), Ли Куан Ян (8-ми дан Таекуондо), Ко Ъй Мин (8-ми дан Таекуондо WTF), Йошиаки Йокота (6-ти дан Айкидо), Ник Смарт (5-та ст. по Уин-Чун), Фумио Тойода (8-ми дан Айкидо), Ян Джинпин (Тай-Дзи, Син-И, Па-Куа и Ци-Гун), д-р Лю Дзюн (Тай-Дзи, Син-И, Тун-Бей), Тадаши Ямашита (10-ти дан Карате и Ко-Будо) и много други. Редица българи имаха възможност да пътуват в чужбина и да се обучават на място в Китай, Япония, Корея, САЩ и Европа. Редовно започнаха да се провеждат състезания по Карате, Таекуондо, У-Шу, Кик-бокс, Джу-Джуцу, Кендо, Свободни двубои (ММА) и др.
Семинар по У-Шу/Кунг-Фу със сифу д-р Ласло Банхеги (Чжоу-Гар-Тон-Лон-Цюан) от Унгария (петият от ляво надясно, в средата); Петър Александров (първи от ляво надясно), Захари Георгиев (четвърти от ляво надясно), д-р Дориян Александров (шести от ляво надясно); до майстора на първия ред са двама негови ученици. Цигов Чарк, Батак, 1987г.
Семинар по Уин-Чун-Кюн с Грандмайстор Люн Тинг (10-ра степен, седнал); от ляво надясно: Магдален Симеонов, Любомир Йорданов (ДКД и Ескрима), Кирил Апостолов, Станимир Бодуров, д-р Дориян Александров (Син-И и Па-Куа), Добрин Василев, Русалин (Карате) и Стефан Кунев. София 1990г.
Ветерани от Българската федерация по У-Шу, Джудо и Таекуондо: от ляво надясно: д-р Дориян Александров, ?, инж. Красимир Йорданов, Лао-шъ Ян Джинпин, инж. Димитър Иванов, Евалд Алберт, Любомир Лахчев (йога) и Михаил Георгиев. Семинар по Тай-Дзи-Цюан и Ци-Гун с майстор Ян Джинпин, София, 1992г.
Първи състезания по Таекуондо в България, София, 1991г.
В периода 1989-91г., когато "Хан Аспарух се разпадна, трите най силни клуба в страната бяха Киокушинкай във Варна, клуб за древни бойни изкуства "Багатур" - София, и "Иккен-Реал" - София. За един период около 2 години клуб "Багатур", под мое ръководство, разполагаше с 4 големи зали, 15 инструктори и множество секции по У-Шу (Син-И, Па-Куа, Хун-Гар, Джиит-Куон-До, Уин-Чун, Сан-Цяо-Сан), Карате (Годжу-рю и Шотокан), Джу-Джуцу и Таекуондо. В клуба действаха като инструктори: д-р Дориян Александров (У-Шу, Син-И, Па-Куа), Добрин Василев (Уин-Чун), Стоян Стоянов (Хун-Гар), Адриян Недялков (Джиит-Куон-До), Иван Стойчев (Джиит-Куон-До), Михаил Георгиев (Таекуондо и Те-Кион), Еди Иванов ((Таекуондо и Те-Кион), Малин Ст. Малинов (Карате Годжу-рю), Георги Георгиев (Карате Шотокан), Николай Кацамунски (Сан-Цяо-Сан) и др. Клуб "Иккен-Реал" под ръководството на сенсей Димитър Ангелов (Карате Шотокан и Ко-Будо) също имаше големи успехи и успя да си построи собствена зала за тренировки в Ж.К. "Люлин"; освен това клубът разполагаше и със секции в още 7-8 зали. В своя апогей клуб "Багатур" наброяваше около 700 души членове - една непостижима за днешните условия цифра. След бума на бойните изкуства 1989-96г. настъпи едно насищане и спад във вълната практикуващи. Новите поколения разглезени от прекомерна информация, в света на "Интернет", имат все по-слаба мотивация за трениране. Бойните изкуства вече се разглеждат от широката публика като вид фитнес или стресоразтоварващо средство за раздвижване след тежкия работен или учебен ден. Залите се пълнят главно с отегчени младежи, а хора на средна възраст трудно се откриват. Липсва онзи ентусиазъм, на първите които преди 30-40 години проправяха сегашните отъпкани пътища и коловози. Сега е лесно да се поръча от чужбина или в страната рядка книга, касета или диск за бойните изкуства. Няма нужда и да се ходи в далечни страни, за да се овладява изкуството - майсторите сами идват на крака, че и правят даже безплатни семинари! Трениращите обаче не са същите. Сега информация има за всичко и за всеки стил; и като че ли тайни няма, но липсва онзи плам и онази всеотдайност, които правят истинското бойно изкуство. Дали това ще се върне някога, кой знае - просто времената са други!...
Акробатични изпълнения на инструкторите по У-Шу - Адриан Недялков(†) (в скок) и Иван Стойчев, клуб "Багатур", София, 1988г.
Сифу Лю Куокчуен (Па-Куа) от Хонг-Конг и д-р Дориян Александров (Син-И-Цюан/Па-Куа-Джан), Пекин, 1990г.
Д-р Дориян Александров (в дясно) и майстор Юри Костров (9-та байса Кемпо) - основател на Руското Кемпо, София, 1991г.
У-Шу (д-р Дориян Александров) срещу айкидо (сенсей Красимир Цветанов), София, Южния парк, 1992г.
Стоян Радев (в ляво) - инструктор по У-Шу и Сан-Да и Тодор Цветков (Айкидо, Карате и У-Шу), 1995г.
Двама ветерани от Таекуондо във върхова форма: Красимир Христов (в ляво) и Слави Бинев (в скок), София, 1991г.
Д-р Дориян Александров (У-Шу) и Валерий Найденов (Таекуондо). Спортен лагер по бойни изкуства, Хаинбоаз, 1992г.
Група инструктори по У-Шу и Ескрима на семинар по Син-И и Тай-Дзи в гр. Стара Загора, 1995г. Отляво надясно: Даниел Танев, д-р Дориян Александров, инж. Андреан Каравастев и Тихомир Тодоров.
Ветерани от Българската федерация по У-Шу от ляво надясно: Ли Ядзюн, д-р Дориян Александров, Красимир Димитров - Китаеца, инж Андреан Каравастев, Станчо Станев, проф. Йовчо Крушев и Красимир Василев. IV-ти Републикански турнир по У-Шу, гр. Свищов, 1994г.
Ето няколко от по-важните ветерани и основоположници на съответните стилове бойни изкуства у нас:
- Карате-До
- Шотокан - Владимир Андреев, Ангел Константинов, Спас Спасов, Стефан Читаков, Петър Василев, Димитър Ангелов, Георги Георгиев - Джоси, Христо Манушков, Иван Маранов, Цончо Колев.
- Киокушинкай - Константин Божилов, Петър Магеранов, Иван Шишиньов, Георги Попов, Асен Асенов.
- Годжу-рю - Петрозар Шолев, Васил Манолов, Малин Ст. Малинов, Валентин Недялков.
- Йошинмон - Васил Николов, Цончо Колев, Алексей Петров, Румен Николов.
- Уечи-рю - Лъчезар Терзиянов.
- Вадо-рю - Димитър Тренков.
- Окинава-Те - Левон Пакосян
- Джудо/Джу-Джуцу
- У-Шу/Кунг-Фу
- Тай-Дзи-Цюан - Красимир Димитров - Китаеца, Георги Деничин, Андреан Каравастев, Константин Теодосиев, Мария Неделчева, д-р Дориян В. Александров, Захари Георгиев.
- Нан-Цюан - Станчо Станчев.
- Син-И / Па-Куа - д-р Дориян В. Александров, Веселин Шиваров, Андреан Каравастев, Константин Теодосиев, проф. Йовчо Крушев, Пламен Маринов.
- Уин-Чун-Кюн - Добрин Василев, Стефан Кунев, Николай Печанов, Магдален Симеонов, Мануил Манев, Станислав Багалев.
- Тун-Бей /Фан-Дзъ/ Ба-Дзи - Десислав Горанов
- Чуо-Дзяо - Владимир Гудин, Георги Маринов.
- Фей-Ин - Герман Винокуров(†), Ивайло Иванов, Красимир Цолов.
- Джиит-Куон-До/Ескрима
- Айкидо
- Кик и Тай-бокс.
- Текуондо (ITF/WTF)
- Виет-Во-Дао
- Кендо/Кен-Джуцу
- Ръкопашен бой/СРБ
- Тан-Су-До
- Българско бойно умение
- Нин-Джуцу/Хапкидо
- Те-Кион/Хапкидо
Стефан Хинков, Емил Прокопов, Цветан Хаджиев (†), Петър Богданов, Александър Негенцов, Недю Ранчев(†), Владимир Владиславов, Найден Найденов, Досьо Досев, Васил Иванов, Евалд Алберт, Петьо Колев, Светослав Иванов.
Любомир Йорданов, Стефан Кунев, Стоян Стоянов, Росен Николов, Даниел Танев.
Георги Иванов(†), Георги Пенев (Жоро Силата), Пламен Юруков, Едуард Германов, Красимир Цветанов, Ненчо Смилов, Добромир Добрев, Тодор Цветков.
Владимир Кондов, Михаил Симов, Марко Марков, Ненчо Йонков, Тихомир Винчев, Емил Кръстев, Албен Белински.
Валерий Найденов, Слави Бинев, Красимир Гергинов, Валентин Трънски, Михаил Георгиев, Еди Иванов, Бойко Грозданов, Венцислав Фичев, Светослав Иванов, Емил Видев, Цветан Цветанов(†), Климент Бойчев.
Красимир Василев, Александър Илиев, Снежана Василева.
Инструкторът по Виет-Во-Дао Красимир Василев (в средата) с двама виетнамски практикуващи, Стара Загора, 1993г.
Димитър Иванов, Александър Арабаджийски, Захари Георгиев, Христо Хинков.
проф. Юлий Абаджиев, Димитър Иванов, Недко Панайотов, Пашкулев.
Роберт Харитонов.
Георги Велев.
Генчо Иванов.
Михаил Георгиев.