Публикация във в. "Самурай" 1994г.

Бат Боян (д-р Дориян В. Александров - Старши инструктор по У-Шу/Кунг-Фу /Лао-Шъ/, Черен пояс по Карате /Окинава-Те/ и Айки-Джу-Джуцу)

20 години У-Шу /Кунг-Фу/ в България


В ТЪРСЕНЕ НА УНИВЕРСАЛНОТО НАЧАЛО

За неспециалиста всички бойни изкуства са еднакви. До скоро всичко беше определено като "Джудо" или "Карате", а сега вече на "пазара" има и други бойни изкуства. Но да се сравнява Кик-бокс или Джудо с У-Шу - това е все едно да сравняваме играта дама с шаха!
В У-Шу /Кунг-Фу/ има над 400 различни стила - всеки със своята история, философия и специфична техника и канони, за овладяването на които се изисква цял един живот, че и повече...
Една от причините за сравнително по-бавното разпространение на У-Шу в световен мащаб е неговата сложност, по-високите критерии и изисквания към практикуващите, както и липсата на достатъчно квалифицирани инструктори и учители живеещи на запад.
Първите сведения за У-Шу /Кунг-Фу/ в България идват с киновълната на екшън филмите /известни като "иистърн"/ от Хонг Конг през 60-те и 70-те години. По това време на мода бяха Джудо и Карате, но покрай тях се прокрадна информация за традиционните китайски бойни изкуства. Първите групи (използвам израза "групи", защото по това време не можеше да се говори за клубове или нещо подобно. Тези групи наброяваха по 10-15 човека) бяха създадени някъде около 1974-75 г. на полулегални начала, тъй като по това време бойните изкуства бяха неофициално забранени от властите. Тогава все още не се практикуваха чисти стилове и техниките на У-Шу често се смесваха и комбинираха с тези на други бойни изкуства, които бяха по-добре познати. Поне в нашите първи групи беше така. На тази почва особено прилягаше развитието на свободния стил Джиит-Кун-До, създаден от небезизвестния Брус Лии. Неговите филми покориха сърцата на цяло едно поколение почитатели на бойните изкуства и дадоха своя принос в развитието на У-Шу и у нас.
През периода 1978-80г. в България вече функционираха няколко по-сериозни групи изучаващи У-Шу, като първите две бяха на д-р Дориян Александров в гр. Стара Загора и тази на Асен Недев и Веселин Шиваров в гр. София. Освен тях действаха групите на Георги Перниклийски /"Жоро-Пръста"/, групата на Александър Илиев и Г-н Вин във ВИТИЗ, групата на Хосе д'Олива във ВИФ и тази на Красимир Димитров "Китаеца" - всички от София.
В тези групи се практикуваха различни стилове на У-Шу като Джиит-Кун-До, Тай-Дзи-Цюан, Тай-Ки-Кен /Да-Чен-Цюан/, Кемпо, Тан-Лан-Цюан, Виет-Во-Дао /Воо/, Уин-Чун и др.
През 1983-87г. у нас се появиха трима специалисти по У-Шу - Гонзало Регерос от Колумбия /Кемпо/, д-р Ласло Банхеги от Унгария /майстор на Чоу Гар Тан-Лан-Цюан/ и Ву Дък Тиен /майстор на Шон-Донг/. Привнесени бяха също някои стилове като Мяо-Дам /"черна котка"/, Лао-Карате и някои виетнамски стилове. Така се оформиха още няколко групи като тази на Захари Георгиев /Тай-Дзи-Цюан и Тай-Ки-Кен/, Красен Косев /Мяо-Дам/, Андреан Каравастев и Магдален Симеонов /Тай-Дзи-Цюан, Джиит-Кун-До и Уин-Чун/, Станчо Станев /Южен Шаолин/, Георги Деничин /Тай-Дзи-Цюан/, Красимир Василев /Шон-Донг/ и Любомир Йорданов /Джиит-Кун-До/.
В този период радетелите на У-Шу преведоха и разпространиха по нелегален начин /чрез системата на "самиздат'/ много важни и ценни за обучението книги за У-Шу.
През 1987г. в София беше създаден първият официален клуб по У-Шу - "Багатур", където се упражняваха няколко стила в различни секции.


Лао Шъ д-р Дориян Александров със свои ученици демонстрира ударов тест със свободно висяща дъска (дебела 3 см.). София, зала Фестивална, 1988г.

По този начин бяха положени и основите на бъдещата федерация по У-Шу, която се учреди в началото на 1990г.
По инициатива на ръководството на клуба и лично на неговия първи председател - д-р Дориян Александров, в нашата страна дойдоха и първите големи майстори и експерти по У-Шу /Кунг-Фу/. Това бяха Роланд Хаберзетсер от Франция


Семинар със Сифу Роланд Хаберзетсер (експерт в 5 стила на У-Шу/Кунг-Фу и 8-ми дан по Карате Годжу-Рю). София, 1989г.

Грандмайстор Люн Тинг от Хонг Конг /10-та степен по Уин-Чун/

Семинар по Уин-Чун-Кюн ("Бокс на слънчевата пролет") с Грандмайстор Сигун д-р Люн Тинг (10 степен) от Хонг-Конг

Грандмайстор Бил Захопоулос /10-ти дан Окинава-Те, 8-ми дан Годжу-Рю и 7-ми дан Кемпо/ от Гърция

Грандмайстор Бил Захопоулос (10-ти дан Карате Окинава-Те) демонстрира ударов тест с камък. София, зала Фестивална, 1990г.

и Ник Смарт от Англия /5-та степен по Уин-Чун/. По-късно тази картина беше допълнена от експертите Ян Джин Пин и д-р Лю Дзюн от Китай, Ричард Бустило от САЩ /ученик на Брус Лии/, Лакис Филипоу от Англия и китайският инструктор Ли Я Дзюн, който преподава и до днес в София. Всички те спомогнаха да бъде поставено едно добро начало за развитието на У-Шу в България.
По настоящем Българската федерация по У-Шу обединява 17 клуба от страната, упражняващи китайски бойни изкуства. Федерацията членува и в три авторитетни международни организации.
Тук трябва да кажем, че някои клубове от сродни дисциплини останаха извън федерацията по различни, според мен егоистични причини, но това ги изолира от У-Шу общността и се отрази зле на хората прктикуващи там.
Всъщност БФ по У-Шу никога не се е стремяла към масовост или демонстративни и пищни прояви. Линията на федерацията следва тенденциите на традиционното У-Шу и всеки е свободен да направи своя избор.
Не веднъж в свои изказвания, председателя на БФ по У-Шу д-р Дориян Александров е споменавал, че: "Петима майстори струват повече от пет федерации!...", но малцина са го разбирали.
Практикувайки през годините различни стилове на бойните изкуства, винаги съм си задавал вапроса защо ме привлече У-Шу, а не нещо друго. Отговорът на този въпрос е комплексен и не съвсем лесен.
В традиционното У-Шу липсва преднамерената показност и има нещо действено и истинско. У-Шу до голяма степен е изчистено от ненужните външни ритуали и казармената псевдо-самурайска дисциплина, която пречи на хората да мислят. Тук се набляга повече на самодисциплината, а взаимоотношенията на учител и ученик са по-свободни, което е безспорно предимство. Учениците имат право да задават въпроси и да получават отговори, за разлика от школите на другите бойни изкуства, където отношението често е грубо и хората получават прединмо ритници, а не знания.
В многобройните стилове на У-Шу е вплетена една хилядолетна традиция, която е дала своя отпечатък върху качеството и. Всеки един от утвърдилите се стилове на У-Шу е минал през проверката на времето - факт, който не може да се отмине с лека ръка.
В традиционното У-Шу не се търси масовост, а качество. Обикновено китайските учители имат не повече от 5-6 ученика, които са внимателно подбрани. Това дава възможност с всеки един да се работи индивидуално!
С риск да засегна нечие себелюбие, ще съобщя и още един факт свързан с У-Шу, а именно, че интелектуалното ниво на практикуващите У-Шу /Кунг-Фу/ е необикновено високо. Повечето майстори са с висше образование и се занимават също с медицина, поезия, изкуство, калиграфия, музика и живопис.
Традиционното У-Шу не е просто спорт, а философия и начин на живот.
Всички стилове на У-Шу имат дълбока теоритична и философска обосновка и тази дълбочина рефлектира и в техниката им. По този начин освен, че са превъзходни в боя, техниките на У-Шу са съобразени с естествените природни закони и са полезни за здравето. У-Шу не залага на суровия тренинг и страданието, а залага на хармонията, мъдростта, жизнерадостното чувство, лекотата и освободения дух.
Практикуващите бойни изкуства са странни хора. Някои обичат да ги ритат по главата или да се млатят по ринговете за "чест и слава", други предпочитат философското откровение на традиционната практика и работата над себе си. Разни хора, разни идеали!...
Тази статия не е реклама или хвалебствие на У-Шу. Тя описва Пътя на това изкуство, който авторът е извървял през годините на лутане в търсене на Универсалното Начало в бойните изкуства. Всички търсим верния Път, а къде ли е той ?!...